Европа трябва да даде ясен сигнал, че България и Румъния не са втора категория държави-членки и не заслужават да бъдат в чакалнята на Шенген, защото отдавна сме покрили всички изисквания. Така евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев коментира на пресконференция във Варна механизма за сътрудничество и проверка, на който двете страни са подложени в Европейския съюз. „Българските и румънските евродепутати изказахме становище, че механизмът е изчерпал първоначалните си цели и не е ефективен. Той вече не води до реформи, а се използва по-скоро за вътрешнополитически натиск”, категоричен бе Радев. Той припомни, че единствено България и Румъния са подложени на мониторинг от страна на Европейската комисия и настояват той да се премахне, защото може да се използва като удобен претекст двете държави да бъдат сочени с пръст и смятани за периферни.
„Данните на Евробарометър, използвани за доклада от 2014 г. за състоянието на борбата с корупцията в ЕС, показват, че корупцията е общоевропейски, а далеч не само български проблем. На европейско равнище 76% от интервюираните смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им. В тази класация България е на 11 място – 83%. Пред нас са Гърция (99%), Италия (97%), Литва, Испания и Чешката република (95%), Хърватия (94%), Румъния (93%), Словения (91%), Португалия и Словакия (90%). На „опашката” са Дания (75%), Финландия (64%) и Швеция (54%)”, отчете евродепутатът. Той изтъкна още, че на въпроса: „До каква степен считате, че е приемливо, ако искате нещо от публичната администрация или публичните служби, да дадете пари?”, статистиката отрежда на България 16-та позиция наред с Франция, Австрия и Швеция (14%), които смятат, че това е приемливо. За сравнение този дял в Дания е 25%, във Великобритания – 22%, в Германия – 21%, а в Холандия – 20%.
В отговор на журналистически въпроси за напредъка ни в борбата с корупцията, Емил Радев посочи високата оценка, която генералният секретар на ЕК Катрин Дей е дал за ангажимента към съдебната реформа в България, поет от правителството и парламента. „За сравнение -румънският парламент прие в края на 2013 г. закон, който не допуска свалянето на имунитета на депутатите, когато става въпрос за корупция. В резултат на това Букурещ си навлече критики, защото така се блокират разследванията по високите етажи на властта и предстои парламентарните дебати по този казус отново да се подновят”, допълни българският евродепутат от ГЕРБ.
„В един момент у нас имаше призиви за ограничаване правомощията на главния прокурор, а в друг се лансират напълно противоположни искания за въвеждане на румънския модел, който се отличава с огромни правомощия на прокурора, ръководещ специализираната структура. Смятам, че е опасно, когато орган с много силни правомощия, какъвто е специализираният в Румъния, се остави да действа абсолютно самостоятелно, без обществен контрол, тъй като така може да се използва и за политически репресии”, подчерта Емил Радев. Той коментира и новата евродиректива за борба с прането на пари. Според Радев тя подобрява съществуващото европейско законодателство в тази сфера, като предвижда създаването на централен регистър, който да съдържа информация за крайните бенефициенти на корпоративни и юридически лица, както и на доверителни фондове. Регистърът ще бъде достъпен за звената за финансово разузнаване на държавите-членки, за банките, а също и за разследващите журналисти.
Емил Радев постави акцент и върху ефекта на директивата върху т.нар. „политически застрашени лица” (държавни глави, членове на правителства, съдии от Върховния съд, депутати и членове на техните семейства). „При бизнес отношения те ще трябва да доказват източника на своите средства”, информира Емил Радев. Той посочи още, че за първи път директивата обхваща и данъчните престъпления, като приканва към повече сътрудничество между органите за финансово разузнаване в Европейския съюз.
„Предвижданите максимални административно-имуществени санкции са най-малко два пъти размера на ползата, извлечена от нарушението, когато той може да се определи. В случай, че размерът на това обезщетението не може да се определи, предвижданата санкция е минимум 1 млн. евро”, изтъкна Радев. Българският евродепутат от ГЕРБ допълни, че при нарушения, свързани с кредитни или финансови институции, имуществените санкции са от поне 5 млн. евро или 10% от общия годишен оборот за юридическо лице.
По силата на новата директива, която трябва да бъде въведена в националните законодателства в рамките на срок от 2 години, ще се изготви и черен списък от трети държави, които имат законодателни пропуски в сферата на борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
Be the first to comment