Благодетелят на бежанците

Общественик. Това е най-точната дума, която казва що за човек е бил един от най-емблематичните кметове на Горна Джумая (б.а. – днес Благоевград) през 20-те и 30-те години на миналия век – Панайот Тасев.  Той е виден търговец, директор на тютюневата фирма „Никотея“, индустриалец и собственик на тютюневи складове. През 1914 г. построява легендарния хотел „Лондон“ на главната улица, в който е гостувал Дан Колов.

„Той много обичаше семейството си, най-голямата му гордост бяха децата и внуците. Много грижовен към всички. Хуманист – дарявал е кметската си заплата на сираци и вдовици от войните“, разказва внучката му Севдана Марковска, която е бивш директор на Националната хуманитарна гимназия, приемник на някогашната Солунска гимназия.

Тасев бил закърмен с идеите на ВМРО, един от основателите е на Македонска банка, а през февруари 1933 г. е домакин на Великия македонски събор в Горна Джумая.

„Толкова много даде на съгражданите си, на града, на държавата, а му взеха всичко. Заклеймиха го като буржоазен елемент. В последните години на този свят бе много самотен“, казва Марковска. В историята Панайот Тасев остава като кмета строител на Горна Джумая. Управлява града два мандата – от 1921 г. до 1924 година и от 1932 г. до 1934 година. Свален е от кметския пост и двата пъти след преврати. Общински съветник е от 1924 до 1932 г. и от 1934 до 1937 г. „Жал ми е, че не довърших плановете си докрай, но се радвам, че допринесох много за благоденствието на държавата, която аз обичам повече от себе си“, заявява в една от прощалните си речи при напускането на властта градоначалникът.

Приоритет за управника е да оземли хилядите бежански семейства, които пристигат в Горна Джумая от различни краища на Македония. По онова време обработваемата земя не достига, няма земеделска техника. Бежанците пристигат в града без средства, само с дрехите на гърба си. Тасев е убеден, че трябва да осигури подслон и работа на тези хора. В Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват документи за отчуждаването на парцели за оземляване на бежанците. В свое писмо от 1 август 1923 година до министрите на вътрешните работи и на народното здраве кметът Панайот Тасев отправя остра критика към Околийската комисия по настаняване на бежанците, че раздава къщи на заможни търговци и бакали. Тогава законът изключвал от тази привилегия всички, „които могат да изкарват сами поминъка си“.

След реакцията на Тасев министерството дава препоръки на въпросната комисия да провежда своите заседания винаги в пълен състав, за да не се налага да връща протоколите й, разказва музейният работник Снежана Захариева. На бедни бежанци, които нямат подслон, е разрешено да си построят домове в квартал „Орлин махала“. Други пък си изграждат къщи без разрешение, но нито една постройка не е съборена, а всички са узаконени на по-късен етап.

Започва и благоустрояването на града. Първият градоустройствен план е изготвен през 1922 година. Никой от наследниците на Тасев не може да направи по-добър и прецизен план. При разработването му проектантите определят посоките на улиците спрямо слънцето и възможностите за проветряване, определени са местата за бъдещата канализация, чертаят се терените за площади и градини. По негова инициатива Солунската българска смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е преместена в Горна Джумая. След Балканската война гимназията е разрушена, а учителите и учениците прогонени. Школото за кратко е преместено в Струмица, а след това в Петрич. Панайот Тасев лично издейства от военното министерство и от министър-председателя Александър Стамболийски училището да е в града. Първоначално то е настанено в турските казарми. Местното население не остава безразлично към тази голяма радост – за няколко дни хората събират 80 000 лева, които отиват за бъдещата гимназия. През 1931 година започва строежът на нова училищна сграда, където и до днес се намира елитното  учебно заведение Националната хуманитарна гимназия, наследник на Солунското школо.

През втория си мандат Панайот Тасев работи с още повече сили и желание. По негова инициатива са построени банята, сградата на халите, футболното игрище, 600 метра подпорни стени на Сапунджи дере, което преливало при всеки проливен дъжд. Управникът полага големи усилия при изграждането на градския водопровод, а със съдействието на Българския народен морски сговор се изгражда басейн с пясъчен плаж. Градската градина, Ловният дом и крайградският парк „Бачиново“, които и днес са любими места за отдих на благоевградчани, са проектирани и изградени при кметуването на Тасев. Той нарежда по главната улица да бъдат засадени липи. През 1923 година кметството отчуждава място за държавната болница. Пак в същия период е построено и игрището. За изграждането на спортното съоръжение всички жители на града дават по десет трудови дни. За онези, които отказват, градоначалникът нарежда да бъдат санкционирани по 900 лева. Със събраната сума от глобите  той изплаща надниците на ангажираните в строителството работници. През август 1933 г. е открит паметникът на незнайния македонски четник на градския площад. Архивите сочат, че само за две години кметът ремонтира всички улици в центъра на града и открива 10 нови с обща дължина 3 км. На главните пътни артерии са поставени бордюри и тротоари, а разделените на две от река Бистрица части свързва с мостове. Пожарни екипи ежедневно кръстосват улиците, за да ги почистват. Населението е заставено да си направи хигиенни нужници със собствени канали, които да се вливат в общия градски канал, а не в реката. По инициатива на Тасев за първи път в Горна Джумая са поставени специални кошове за смет на по-важните улици. Благодарение на умелото ръководство и пестеливост на кмета всички извършени дейности в двата му мандата се оценяват на 1 милион лева, но той успява да ги реализира със скромната сума от 300 000 лева. По време на неговото управление общината е стабилна във финансово отношение, а всички чиновници редовно получават заплатите си.

„Тасев се грижеше за Горна Джумая като една стара домакиня за имота на децата си. Виждаха го и в центъра, и в най-затънтените краища, до колибите на бедните и немощните. Горд се чувстваше и радваше се като дете, когато чуеше от минаващите през града чужденци да казват нещо хубаво. Хвала и чест на такива общественици“. Това описание на анонимен жител на Горна Джумая казва всичко за един от най-знаковите кметове на града.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.