Човешка вълна залива Европа – бежанци или нелегални имигранти

Положението на македонската граница остава драматично. Хиляди мигранти влизат в югозападната ни съседка, за да се насочат през нея към Сърбия, а оттам – през Унгария към Северна Европа. В четвъртък македонските власти обявиха извънредно положение и мобилизираха армията и полицията на границата с Гърция, но от неделя започнаха да пропускат мигрантите през своята територия.

„Имам билет до Сърбия, не знам дали ще успея да се кача на влака, вижте какво е положението тук – коментира един от бежанците – Чака се по 2-3 дни. Изненадващо полицията на Македония отвори пътя за нас. Както стреляха, така отвориха пътя, не знам защо.”

Около 50 имигранти минават всеки час през КПП-то.

Оттук поемат към македонско-сръбския граничен пункт Табановце. През цялата изминала нощ влаковете не спираха да ги извозват. От всички краища на Македония са изпратени и автобуси. В същото време, таксиметровите шофьори също се възползват от ситуацията и за 70 евро прекарват бежанците до границата със Сърбия. Веднъж стъпят ли на сръбска земя, мигрантите получават документи и поемат към Белград.

“Искам да продължа пътуването си през Сърбия. Крайната ми цел е Германия”, каза Ахмед от Сирия.

Македонското правителство пък съобщи, че ще построи втори перон на гарата в Гевгелия, за да бъде поет притокът от имигранти и от Гевгелия да бъдат извозвани с влакове директно към сръбската граница.

Само за ден в Гевгелия са влезли 8 хил. бежанци, което е една трета от населението на града и за справяне с кризата в града са били изпратени 800 военни и полицаи от спецчастите. Така

бежанците, влезли в Македония през последните два месеца, са вече 44 хил.

По информация на Червения кръст, мигрантите, влезли в Сърбия през Македония в нощта срещу неделя, е повече от 7 хил. Пак по данни на международната хуманитарна организация, над 8 хил. бежанци са преминали през последното денонощие през центъра за прием на имигранти, разположен край сръбската столица. 70 автобуса са докарали бежанци от временния лагер в Прешево. Заради огромния наплив от бежанци, в пограничното село Миратовац е открит нов приемен център с 9 шатри, доставени от руско-сръбския хуманитарен център в Ниш. Засилено е присъствието на жандармерия и медицински екипи. Лидерът на Сръбската народна партия Ненад Попович призова, по примера на Унгария, да бъде изградена стена и по границата с Македония.

В същото време, организацията на Червения кръст и Червения полумесец предупреди, че мигрантите, запътили се към Западна Европа през Македония и Сърбия, драстично ще се увеличат идните дни. От Върховния комисариат на ООН за бежанците пък обмислят да продължат хуманитарната помощ за Центъра за временно настаняване в Прешево.

Там вече се е стигнало до извънредно положение.

Мигранти има по улиците, в заведенията, а приемният център е напълно обсаден.

Следващият проблем е на сръбско-унгарската граница. Срещу 4500 евро на семейство, пакистанец помага на бежанци да преминат през границата и да стигнат дори до Германия. При по-евтините оферти, за 50-100 евро каналджиите откарват мигрантите до неохранявани участъци на границата и оттам да се оправят както могат. Затова в момента спешно се довършва 175-километровата стена, която да възпира бежанците.

В Унгария положението също вече е драматично.

От началото на годината, там са влезли 110 хил. мигранти и броят им бързо се увеличава. Хиляди от тях са в бежански лагери, но останалите са си направили подслони по улиците на Будапеща и големите градове.

Според анализатори, това е най-голямото преселение през Западните Балкани откакто Югославия се разпадна през 1990-те, а някои дори са на мнение, че сме свидетели на най-голямата бежанска вълна в Европа след Втората световна война.

В същото време, хеликоптери на българската Гранична полиция вече усилено патрулират над българо-македонската граница. До момента обаче не е регистриран нито един случай на нелегално пресичане на полосата.

България ще помогне на Македония за справяне с бежанския проблем

Това обяви в Скопие външният ни министър Даниел Митов. По думите му, България също има нужда от финансова помощ, но трябва да се оценят и нуждите на съседите.

„България ще подкрепи Македония в търсенето на логистична и финансова помощ от ЕС за справяне с бежанския натиск. Той засяга всички – и страните-членки, и кандидатките за членство”, коментира Митов.

Той допълни, че страната ни е засилила контрола и по границата си с Турция, и по останалите граници.

„Бежанският натиск става все по-голям. Трябва да се изработи единен подход – коментира първият ни дипломат. – Когато има криза, нормално е България усилено да контролира територията си като суверенна държава.“

Митов подчерта, че у нас също има хиляди бежанци и страната ни е от първите, които поемат бежанците. По думите му, в ЕС се води дебат за преразпределяне на миграционните потоци.

Македонският му колега Никола Попоски също коментира бежанската криза.

“Проблемът с бежанците не може да се реши самостоятелно, необходимо е сътрудничество на всички в Европа за справяне с бежанския натиск – коментира той – Македония търси сътрудничество със страните в Централна и Западна Европа, накъдето мигрантите са се насочили. Македония и България имат общи граници и обща съдба и трябва да си помагаме.“

Заради бежанската криза, в Македония пристигна и австрийският външен министър Себастиян Курц. Той, заедно с вътрешния министър на Скопие Митко Чавков, отиде в бежанския лагер в Гевгелия и коментира, че ситуацията в страната е драматична и ЕС трябва да помогне на Скопие. Според Върховния комисариат за бежанците към ООН,

се очаква към Македония да се насочат нови вълни от мигранти.

Медиите в Скопие обръщат сериозно внимание и на изказването на френския външен министър Лоран Фабиюс, че Македония се нуждае от сериозна подкрепа за справянето бежанския натиск.

През юни европейските правителства отхвърлиха искането на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер за задължителни квоти за бежанци. Той пък отхвърли миналата седмица призивите за нова среща на върха заради бежанската криза и бе категоричен, че страните-членки трябва да приложат съществуващите договорености. Така всяка страна сама решава какъв брой да приеме от десетките хиляди мигранти, които пристигат в Италия и Гърция. Вече се чуват и призиви за подновяване на граничния контрол вътре в общността и за промени в правилата на Шенген.