AMNESTY INTERNATIONAL: ЕС охранява „Крепостта Европа“ по нехуманен начин

От 12 до 19 юли активисти, бежанци, мигранти и експерти в областта на миграцията и проблемите на бежанците ще се съберат в България за третия лагер за правозащитни акции по външните граници на Европейския съюз. Той се организира като част от кампанията на Amnesty International – S.O.S. Europe Amnesty, която има за цел да насърчава и защитава на правата на бежанците и мигрантите по границите на Европа. Тазгодишният лагер в България е организиран в партньорство с Българския Хелзински Комитет. В лагера вземат участие представители на: Австрия, Белгия (фламандска), Чешката република, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Норвегия, Полша, Словения, Испания, Швейцария, Турция, Израел, Мароко, Тунис, България, Централна Африканска Република, Демократична Република Конго, Косово, Швеция, Сирия и Иран.

Дни преди началото на този форум Amnesty International огласи свой нов доклад, в който се изтъква, че в решимостта си да направи непробиваеми своите граници, Европейския съюз (ЕС) и неговите държави-членки излагат живота и правата на бежанци и мигранти на риск.

Докладът на Amnesty International, който официално бе огласен днес, е озаглавен „Човешката цена на Крепоста Европа: нарушения на човешките права срещу имигрантите и бежанците в границите на Европа“. Анализът на експертите на Amnesty International показва как политиката на ЕС за миграция и практикуването на граничния контрол пречат на бежанците да получат достъп до убежище в ЕС и излагат живота им на риск като ги принуждават да търсят все по-опасни маршрути.

„Ефективността на мерките на ЕС за спиране на потока от нелегални мигранти и бежанци е в най-добрия случай, съмнителна. Междувременно, някои от най-уязвимите хора в света плащат с живота си и мъките си за тези мерки, „- каза Джон Далхусен, директор на дирекцията на Amnesty International за Европа и Централна Азия.

Граничен контрол

Европейският съюз финансира своята миграционна политика в размер на милиарди евро. Милиони евро се изразходват всяка година от държавите-членки за огради, усъвършенствани системи за наблюдение и патрулиране по техните граници.

Красноречив индикатор за относителните приоритети на ЕС са разходите на организацията между 2007 и 2013. За този период ЕС похарчи близо 2 млрд. евро за защита на външните си граници, но само 700 милиона евро за подобряване положението на лицата, търсещи убежище и бежанците.

ЕС и държавите-членки също така си сътрудничат и във финансирането на съседни страни, като Турция, Мароко и Либия, за да се създаде буферна зона около ЕС в опит да спрат мигрантите и бежанците, преди те да достигнат до границите на Европа. В същото време те си затварят очите за нарушенията на човешките права на мигрантите и бежанците в тези страни.

„На практика страните от ЕС плащат на съседните държави да охранява границите им вместо тях. Проблемът е, че много от тези страни често са неспособни да гарантират правата на бежанците и мигрантите, които се оказват хванати в капан там. Много от тях мизерстват, подложени на експлоатация и тормоз и без възможност да поискат и получат убежище, “ каза Джон Далхусен.

„Държавите-членки на ЕС не бива да пренебрегват своите задължения в областта на правата на човека към тези, които искат да влязат на тяхната територия, и да прехвърлят миграционния контрол на трети страни. Трябва да се сложи край на подобно сътрудничество. “

Нелегално “изтласкване”

Бежанци и мигранти, които стигат до границите на Европа, рискуват да бъдат изтласкани обратно. Amnesty International е документирала случаи, при които гранични служители в България и по-специално Гърция, където тази практика е широко разпространена, гонят мигранти и бежанци обратно през границата. Изтласкването е незаконно, тъй като лишава хората от правото им да търсят убежище, и обикновено е придружено с насилие и дори заплаха за живота.

Изтласкването се практикува не само в югоизточните граници на ЕС. През февруари 2014 година испанската гражданска гвардия откри огън с гумени куршуми, заготовки и сълзотворен газ срещу около 250 мигранти и бежанци плуващи от Мароко покрай плажа към Сеута, испански анклав в Северна Африка. Четиринадесет души бяха убити. Двадесет и трима души, които успяха да стигнат до плажа, бяха върнати обратно, очевидно без достъп до всяка формална процедура за предоставяне на убежище.

„Според Агенцията за бежанците на ООН има повече разселени хора днес, отколкото по всяко време след края на Втората световна война. Шокиращо, Европейският съюз, вместо да облекчава, още повече утежнява тази хуманитарна криза,“ каза Джон Далхусен.

„Почти половината от тези, които се опитват да влязат в ЕС нелегално, бягат от конфликти или преследване в страни като Сирия, Афганистан, Еритрея и Сомалия. На бежанците трябва да се осигурят повече начини за безопасен и законен достъп в ЕС, така че да не са принудени да се впускат в опасни пътувания. “

Животи, изгубени в морето

Изправени пред все по-големи пречки по пътя им за Европа по суша, бежанците и мигрантите все по-често се впускат по рисковани маршрути по море към Гърция и Италия. Всяка година стотици хора умират, опитвайки се да достигнат бреговете на Европа.

След трагедията край бреговете на италианския остров Лампедуза, където повече от 400 души загубиха живота си през 2013 година, Италия стартира инициативата за издирване и спасяване на застрашени от потъване бежанци и мигранти, наречена Операция „Mare Nostrum.“ От началото на операцията през октомври 2013 досега са спасени повече от 50 000 души.

Но това не е достатъчно. Само през първите шест месеца на 2014 година, повече от 200 души загинаха в Средиземно и Егейско море; още стотици изчезнаха и се смятат за загинали. Много от тези, които са загинаха, са бягали от насилие и преследване.

„Отговорността за смъртта на тези, които са се опитвали да стигнат до ЕС, е колективна. Други държави-членки на ЕС може и трябва да последват примера на Италия чрез укрепване на усилията за издирване и спасяване в Средиземно и Егейско море, за да не се давят повече хора в морето,“ каза Джон Далхусен.

„Човешките трагедии, които се разиграват всеки ден по границите на Европа, не са нито неизбежни, нито извън контрола на ЕС. Много от тях са заради ЕС. Страните-членки на ЕС трябва най-сетне да започнат да се грижат първо за хората и после за границите си“.

РЕЧНИК

Бежанец е човек, който е избягал от собствената си страна, защото има основателен страх от преследване и правителството не може или не иска да го защити.

Процедурите за предоставяне на убежище
са предназначени да се определи дали някой отговаря на юридическото определение за бежанец. Когато една страна признава някого за бежанец, тя му дава международна закрила, като заместител на закрилата в страната, от която произлиза.

Човек, търсещ убежище, е този, който бяга от страната си, за да търси закрила, но все още предстои да бъде признат за бежанец. Докато молбата за убежище се разглежда, търсещият убежище не трябва да бъде принуждаван да се връща в страната, от която произлиза.

Насилствено е връщането на някого
в страна, където той (или тя) ще бъде изложен на риск от сериозни нарушения на човешките му права. Международното право забранява прехвърлянето на някого в страна, където животът и свободата му са изложени на риск – принцип за забрана за насилствено връщане.

Отблъскването се случва, когато хора са изтласкани обратно през границата по суша или по море, без да имат възможност да оспорят принудителното си връщане. Депортирането на група от хора, без да се разглежда всеки случай поотделно, е колективно експулсиране и е забранено съгласно международното право.

ФАКТИТЕ
В края на 2013 г., страните, приели най-голям брой бежанци, са: Пакистан, Иран, Ливан, Йордания, Турция, Кения, Чад, Етиопия, Китай и САЩ.

От началото на кризата в Сирия през 2011 година, повече от 2,8 милиона сирийци са избягали от домовете си. До края на април 2014 само 96 000 са достигнали Европа и са потърсили убежище.

През 2013 г. 48 на сто от всички нередовно пристигащи и 63 на сто от всички, които пристигат редовно по море в Европа, са от Сирия, Еритрея, Афганистан и Сомалия, страни, разкъсвани от конфликти и широко разпространени нарушения на човешките права.

В рамките на само две седмици през октомври 2013 г, повече от 400 души загинаха при две корабокрушения край бреговете на Лампедуза, италиански остров в Средиземно море. В две последователни корабокрушения на 11 и 12 май 2014 г. най-малко 50 души загинаха си между Либия и Италия, и още стотици са изчезнали и се смятат за загинали.

ПАРИТЕ
В периода 2007-2013 г. Европейския съюз (ЕС) задели близо 4 млрд. евро за процедури за предоставяне на убежище, интеграция, връщане на граждани в трети страни и граничен контрол. Почти половината от тях (1,820 млн. евро) беше отпусната за граничен контрол. Само 17 на сто (700 милиона евро) бяха заделени за подпомагане на процедури за предоставяне на убежище.

Разпределение на фондовете за бежанци и външни граници в някои държави-членки 2007-2013 г.
Фонд за бежанци Фонд за външни граници
България €4,295,548.61 €38,131,685.92
Гърция €21,938,521.14 €207,816,754.58
Испания €9,342,834.50 €289,394,768.35

През 2012 г. 20 млн. евро бяха заделени от ЕС, за да се помогне на Турция „да укрепи капацитета за наблюдение на границите“. Същата година хуманитарната помощ за Турция – където 280 000 сирийци са потърсили закрила след избухването на кризата в Сирия през 2011 г. – е само 3.8 млн. евро от Европейската комисия и 10.5 млн. евро от всички страни-членки на ЕС.

Отговорът на ЕС спрямо незаконната миграция

Frontex, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, започва да функционира през 2005 година. Нейната основна задача е да координира съвместни операции между държавите-членки относно външните морски, сухопътни и въздушни граници на ЕС.

ЕС и държавите-членки се опитват да създадат буферна зона, чрез сключване на споразумения за сътрудничество със съседни страни, които им помагат да блокират незаконната миграция към Европа.

Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) започна да функционира през декември 2013 година. Тя включва обмяна на информационни технологии, които се използват от националните органи на държавите-членки на ЕС и участващите в Шенген държави (26-те европейски държави, които са премахнали паспортния контрол между границите си) за засилване на граничния контрол и сътрудничество както между държавите, включително граничещи държави, които не са членки на ЕС, и Frontex. Смята се, че цената на Eurosur за периода от 2011 до 2020 г. ще бъде 338 млн. евро.

В България, стационарни и движещи се камери и датчици за движение покриват 58 километровата отсечка по протежението на границата с Турция. Системата се използва не само за залавянето на мигрантите и бежанците, които са пресекли границата с България неправомерно, но също така и да ги спре дори да достигат българската граница. Камерите, разположени на границата, проследяват всяко движещо се тяло на турска територия в рамките на 15 км от границата.

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Споразумения на ЕС за реадмисия, определят процедурите за експулсиране на граждани на страни извън ЕС, които се намират неправомерно на територията на ЕС, обратно в страната на произход или транзит. Въпреки че споразуменията за реадмисия трябва да се отнасят само за нередовни мигранти, има сериозни опасения, че лица, търсещи убежище, могат също да бъдат изпратени обратно към транзитните или изходни страни, без достъп до процедурите за предоставяне на убежище. Това може да се случи, в страни-членки със системни недостатъци в процедурите им за предоставяне на убежище, като например България и Гърция.

ПРАВА НА ЧОВЕКА ПОД РИСК ДА БЪДАТ НАРУШЕНИ ПО ГРАНИЦИТЕ НА ЕС:
• Право на живот
• Право на свобода и сигурност на личността (забрана за произволно задържане)
• Забрана за изтезания или жестокости, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
• Право да напусне всяка страна, включително собствената си
• Право да търси и да получи убежище от преследване
• Право на ефективно средство за компенсация
• Забрана за колективно експулсиране
• Никой не може да бъде експулсиран, екстрадиран или насилствено отстранен в държава, където е налице реален риск, че той или тя ще бъдат подложени на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестокост, нечовешко или унизително отнасяне или наказание .
• Договарящите държави да не налагат санкции на мигранти и бежанци заради тяхното незаконно влизане или присъствие в страната
• При всички действия, отнасящи се до децата […] интересите на детето са от първостепенно значение.

(Източник: Amnesty International)

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.