Спешна помощ за Бърза помощ

Преди няколко месеца на вратата ни звънна съседка от последния етаж. Нейната комшийка – 90-годишна, живееща сама вдовица бе в неадекватно състояние, а повече от няколко часа от „Бърза помощ“ не пращаха линейка. Със съпругата ми, която е лекар и винаги има инструменти като слушалки и апарат за кръвно веднага се качихме. Бабата имаше някакви реакции и разбираше какво й се говори, но жена ми веднага се усъмни, че става дума за нарушение на мозъчното кръвообращение. Едва след като тя се обади на 112 оттам съобщиха, че линейката пристига. И действително след максимум 15 минути екипът бе на линия. За приятна изненада двама лекари – единия от които – доктор Трендафилов – приятел и колега на жена ми, с когото тя не беше се виждала от около пет години. Оказа се, че поради липса на екипи са ги задържали и след работно време. Въпреки това и двамата бяха изключително любезни и внимателни с пациентката си. Спестиха и на сина й, който от притеснение бе в неособено адекватно състояние „услугата“ да закарат майка му в частна болница, тъй като единствено там щяха да я приемат без направление. Срещу четирицифрена сума. Обясниха на човека какво трябва да направи на сутринта, как да иде при джипито, какви документи да приготви и каква е процедурата да я приемат в държавна болница.
Трендафилов и колежката му бяха капнали от работа и любезно отклониха поканата ни да седнат за 5 минути за чай или кафе у нас. Той ми обясни, че с броя екипи, които обслужват София и тези 5 минути са лукс, който не могат да си позволят.
Този случай ми напомни, че проблемът с Бърза помощ не е от днес и от вчера. Винаги се сещаме, че не достигат хора, когато се случи нещастие. За съжаление преди няколко дни си отиде фотографката Елизабет – защото не можа да дочака безвъзвратно закъснелия екип.
Сигурно има виновни и в самата Бърза помощ. Затова са и наказанията. Обаче главният виновник си остава държавата – и в частност здравната министърка Таня Андреева. Защото липсата на линейки не се дължи на липсата на коли – а на кадри. Защото все по-малко лекари като доктор Трендафилов искат да спасяват човешки животи за 650 лева. А парите, необходими да направят професията привлекателна не са толкова много – около 4,5 млн. лв. на година. И тогава двумилионна София няма да се обслужва от 10 линейки, а от поне 30 екипа. И тогава вече обществото ще има право да държи сметка на медиците ако не са любезни, ако закъснеят и не са си взели дефибрилатор.
В стремежа си да се отърси от отговорност здравната министърка обезглави софийската Бърза помощ. Защото не са успели да „нахранят с трици маймуните“. И вместо да изпише вежди, избоде очи. Защото всички лекари от линейките си подадоха молбите за напускане. Най-вероятно доктор Трендафилов също. От което трябва да ни светне червената лампичка. И не само на нас-читателите и (не дай боже) ползвателите на услугата „Спешна помощ“. Защото без министър Таня Андреева можем, ама без доктор Трендафилов не. Иначе ще трябва тя самата заедно със заместниците си да се качи в тях. И да ходи по „Факултета“ да мери температурата на своите здравно неосигурени гласоподаватели. А като гледаме качествата й като министър, можем само да се надяваме, че като лекар ще са по-високи.