БХК: През 2014 г. 6400 човека не са били допуснати у нас и са върнати на турска територия

В навечерието на 20 юни, Световния ден на бежанците, Български хелзинкски комитет (БХК) публикува своя Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България за 2014 г. Докладът е достъпен на сайта на организацията.

Адвокатите от Програма за правна защита на бежанци и мигранти при БХК са следили за спазването и прилагането на националното бежанско законодателство на България в институционалната уредба, както и по време на процедурите на кандидатстване и предоставяне на статут на лицата, търсещи закрила в България. Наблюдението включва 410 процедури по регистрация на молби за предоставяне на закрила, дъблински интервюта, отрицателни решения и други.

Три основни проблема

Нужни са подобрения основно в три сфери. БХК призовава за осигуряването на по-бърз и ефективен достъп до регистрация на кандидати за международна закрила пред териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Трябва да се гарантира и предоставянето на качествена правна помощ и правно представителство за търсещите закрила лица по време на процедурата по разглеждането на кандидатурата им за статут. Третият сериозен проблем през 2014 г. е липсата на гаранции за спазване на правата на непридружените деца, търсещи закрила. Основната практика, излагаща на риск децата, които са в страната без родители и близки, е допускането деца да влизат в правни процедури без назначен настойник/попечител.

Достъп до територия

За 2014 г. молби за закрила са подали общо 8 205 души, което представлява увеличение с 35% спрямо предходната година. Увеличението се дължи на продължаващата гражданска война в Сирия и нововъзникващите конфликти в Ирак и други държави от региона на Близкия Изток и Субсахарска Африка. Топ страна на произход остана Сирия (58% от общия брой молби или 4 800 молби за закрила), следвана от Афганистан (26%, 2 968 молби).

През 2014 г. общо 1 250 гранични и 1 350 полицейски служители са патрулирали по протежение на българо-турската сухоземна граница. Министерството на вътрешните работи докладва за 6 400 граждани на трети страни, спрямо които е бил направен официален отказ за допускане до национална територия през 2014 г. и които са били върнати обратно, най-често в Турция.

Профилът на чужденците, влизащи или опитващи да влязат в България, най-често съвпада с профила на лица, бягащи от зони на конфликт, несигурност или масово нарушаване на човешките права в големи размери.
Непридружени деца

През 2014 г. на територията на България молба за закрила са подали 940 непридружени децa – с 80% повече от 2013 г. През 2014 г., както и през предишната година, най-тревожният и сериозен проблем при провеждането на бежанската процедура спрямо непридружените деца, търсещи закрила, остана липсата на гаранции за защита на правата им: в 100% от наблюдаваните бежански процедури децата нямаха назначен настойник или попечител, както законът стриктно изисква.

Всички производства на ДАБ на непридружени деца продължиха да се провеждат единствено в присъствието на социален работник. Също така, бе установено, че социалните работници, които присъстват на интервютата, не изпълняват задължението си да действат в най-добрия интерес на детето, тъй като не предоставят никакво реално съдействие, нито се намесват, когато е необходимо, при разпита на детето по време на интервюто и присъствието им по време на производствата е изцяло формално. Правна помощ на административна фаза на непридружените деца, търсещи закрила също не бе осигурявана.

Достъп до правна помощ

На практика през 2014 г. Националното бюро за правна помощ не предоставяше правна помощ по реда на Закона за правна помощ спрямо кандидатите за международна закрила на административната фаза от производството по предоставяне на статут.

Без програма за интеграция

На 2 юли 2014 г. окончателно бе приета и публикувана Националната стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в България (2014 – 2020). Самата стратегия по дефиниция нито съдържа конкретни интеграционни мерки или дейности, нито разписва необходимите за тяхното изпълнение бюджет и институционални ресурси. Такива мерки и дейности, институциите отговорни за осъществяването им, както и бюджетните средства за тяхното изпълнение следваше да се предпишат от Национална програма за интеграция за 2014 г. Tакава национална програма за интеграция обаче не бе внесена.

Извършеното наблюдение показа, че пълната липса на каквато и да било интеграционна подкрепа през 2014 г. препятства достъпа на новопризнатите бежанци и лицата, получили закрила до редица основни граждански и социални права.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.