Корупцията и липсата на свободни медии да най-големите проблеми пред българската демокрация. Това се изтъква в поредния годишен световен доклад на американската организация “Фрийдъм хаус” (“Дом на свободата”) за развитието на държави в преход. Посочва се, че други отчетливи проблеми на демокрацията у нас са демократичното управление и независимостта на съдебната система.
Експертите на “Фрийдъм хаус” изчисляват специфичен демократичен индекс за всяка от изследваните 29 държави в преход. За България този индекс е 3,25 по скалата от 1 до 7, където 1 означава най-високо ниво на демокрация, а 7 – най-ниско. Това дефинира България като полуконсолидирана демокрация. Рейтингът ни се е влошил спрямо 2013 година, когато оценката за състоянието на българската демокрация е била 3,18.
Индексът е средно аритметично на резултатите от отделните изследвани компоненти: изборен процес (за България – 2,25), развитие на гражданското общество (2,25), независимост на медиите (4), национално демократично управление (3,75), местно демократично управление (3), състояние и независимост на съдебната система (3,25), корупция (4,35).
В доклада на “Фрийдъм хаус” са посочени и редица успехи на демократичния процес у нас: “От падането на комунизма България укрепи система от демократични институции, като през 2004 година се присъедини към НАТО, а през 2007 година към ЕС. Редица парламентарни, президентски и местни избори бяха проведени свободно, честно и без нарушения. Преди 2013 година, в продължение на едно десетилетие, страната се радваше на стабилни и пълномандатни правителства”, се казва в частта за България.
Посочва се обаче, че въпреки тези успехи демократичните институции в България са проявили редица проблематични слабости. “Неефективността и подкупността в политическата система като цяло, а в частност в съдебната система, все още са смятани за основните пречки пред борбата на страната срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Общественото доверие в демократичните институции е ниско, а етническите малцинства се изправят пред дискриминация. Събитията през 2013 година, включително назначението на заможен медиен магнат като директор на службата за национална сигурност, което породи мащабни протести, илюстрираха тези проблеми и показаха близките връзки между политическите водачи и различни икономически интереси”, допълват авторите на изследването.
Be the first to comment