Литературен клуб

Обещание Пепелище е. И трябва да разчистя омрази и вражди. Рухнало е цялото огнище и няма нищичко. Освен вини. Пълзят навсякъде и ме превземат, а някъде под тях има спомени навярно от светлина и смях. […]

От Весо Протарски Вечерта не започна много обещаващо. Имах две покани за откриването на модния панаир за дънки „Bread & Butter“ и една страхотна мадама се беше навила да ме придружи. Тя беше не само […]

От Весо Протарски Самолетът точно се приземяваше на летището в Кейптaун и невероятната гледка ме накара да затая дъх. От едната страна на града величествено се издигаше върхa на хълма Lions Head, който наистина приличаше […]

От Весо Портарски „Весо, спомняш ли си апартамента ми в София?“, чух Иван да казва по телефона. Гласът му звучеше някак си тежко. Дишаше учестено. Сякаш някаква носталгия се прокрадваше в него. „Как мога да […]

От Пламен Александров *** Безсмислено по пътя залисано крачи моето време. Празно. Охулено. С душа обрулена, крачи и тихо стене! За кръстопът, останал по пътя като светло несбъднато. Кръстопътят на ловки суфльори от пиеси отвъдни. […]

От Весо Протарски Цюрих ми беше дошъл до гуша. Тези заситени от живота лица на Belevue, костюмираните марионетки на Bahnhofsstrasse, елегантните гаджета в Grieder, които изглеждаха прекалено перфектно, за да могат да бъдат заговорени. За […]

Ритъм китарата – стар блусар посивял, много мъка и опит през годините сбрал и солото (от същата ера „младеж”) концертират на пейка сред градската гмеж. Ритмистът – безспорен басов атлет. Солистът – със звучен и […]