Литературен клуб

Палми Ранчев          Срещу мен някакъв си говори сам. Ръкомаха, смее се, проплаква. Един от многото луди по софийските улици. Сега той е човекът, с когото ще се размина. Заради него не съм абсолютно самотен. […]

Татяна Явашева След поредното затваряне и отваряне на моловете Поезията се събуди на най-долния рафт в книжарница с име на портокал. Слънцето беше окончателно угаснало. Погледна нагоре и тъй далеко й се видяха небето, звездите, […]

Максим Максимов е с неугасващ поетичен импулс. Животът му върви по две писти: кариерната – на професионалист в застраховането, и духовната – на човек, пленен от словесното изкуство. С други думи, той е застраховател с диагноза […]

От Весо Портарски В Цюрих имаше един мъж, който страшно много приличаше на Лучано Павароти и също като него пееше оперни арии. Разликата между него и италианския тенор се състоеше в няколко неща. Първо, този […]

От Весо Протарски Taba беше името на бразилски ресторант в центъра на Източен Берлин. Място, където неделя вечер бразилците се събираха, правeха музика, танцуваха и се забавляваха. „Ако животът е твоята страст, Бразилия е твоята […]

Майка ми и времето Сънувах я –като в картина на Шагаллетеше над Париж –градът, във който исках,но не я заведох.Казвахме си: „Има време!“ Но в ранното утро на новогодишната нощ*часовникът –секундантът на всички житейски дуелив […]