От Стефан Кисьов Цял ден обикаляхме забележителности. Айфелова кула, Триумфална арка, Тюйлери, Лувър, Нотр Дам. История, култура, крале, импресионисти. Бонжур мадам, мерси мадам. Късно вечерта се качихме на един препълнен с араби и чернокожи подземен […]
От Весо Портарски Берлин е либерален град. ”Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много […]
МЪЖКИ ВЯТЪР НАД РЕКАТА Тоя свят оглупява, тоя свят се прекършва – вместо зърното плява, вместо здравото – мърша. Има здраво, но скрито, вдън гори тилилейски. То не е във Туитър, още по-малко във Фейсбук. […]
Някак си странно, дори неестествено крача в безмерния делник, уж предпразнично, даже сред блеснали светлини студено бели. Дори е странно, че не отивам сред сергиите празнични и не отпивам от топлото вино. И да очаквам […]
Есента е най-цветният сезон. Изобилие от багри, от светлина, от мрачина, бърза смяна на настроенията… Време да прибереш плодовете или времето да си ги прибере. Преди нея има други сезони, които са си свършили работата, […]
От Весо Протарски Дойдоха коледните празници. Трябваше да бачкам като дядо Мраз. Това не беше шега, а съвсем професионално организирана работа. В моя университет имаше работна борса за студенти и хората, която я водеха, организираха […]
Обещание Пепелище е. И трябва да разчистя омрази и вражди. Рухнало е цялото огнище и няма нищичко. Освен вини. Пълзят навсякъде и ме превземат, а някъде под тях има спомени навярно от светлина и смях. […]
От Весо Протарски Вечерта не започна много обещаващо. Имах две покани за откриването на модния панаир за дънки „Bread & Butter“ и една страхотна мадама се беше навила да ме придружи. Тя беше не само […]
От Весо Протарски Самолетът точно се приземяваше на летището в Кейптaун и невероятната гледка ме накара да затая дъх. От едната страна на града величествено се издигаше върхa на хълма Lions Head, който наистина приличаше […]
От Весо Портарски „Весо, спомняш ли си апартамента ми в София?“, чух Иван да казва по телефона. Гласът му звучеше някак си тежко. Дишаше учестено. Сякаш някаква носталгия се прокрадваше в него. „Как мога да […]
Copyright © 2026 | MH Magazine WordPress Theme by MH Themes