Литературен клуб

От Пламен Александров Гравитацията на безверието откъсва разума за скверни полети – сапунени балони, измамно пъстроцветни. Някой топи живота в сапунката. Люти в очите, щом се спукат мечтите по цветното утре. Животът мечта, животът реалност […]

От Балчо Балчев Не сколасахме с четата, байо.Залудо затрихме момчетата.Залудо измряхме, Българийо.Като псета ни клаха. И нека. Робува си роба робията.че що са за роба пет века?Щом овчари стадата си криехаи ни сочеха подли пътеки. […]

Станахме ли по-състрадателни или задълбахме в мизерията на духа Коментатор.бг покани известни български автори да разсъждават на тема как ще излезем от изолацията – по-добри, по-състрадателни или напротив. Защото има и вариант да сме станали […]

Автор: Пламен Александров 21. Аз вярвам в минало, което носи бъдеще и бъдеще, което ражда настояще. Аз вярвам в цялото и част, която го съдържа, вярвам в цялото, което ражда зрящи! Вярвам в Създателя, и […]

Изписана Все съм крива, че съм жива.Този път – без мене.Устните ми са красиви.А в душата – семе. Да посея сто редицистихове. И още.Но с изплезени езицивещичките нощем чакаха да се обеся,мъртво-сива.И във моя чест […]

10. Самотен, капчука спомени напукани плахо озвучава. Парченцата време натрупват купчина от обич отминала. Животът – огнище, в миг се разгаря и рани отваря. И само капчука в унес отнася обич напукана… 11. По опънатия […]

Изкуството на оцеляването От безкрайната бездна на бездушието изплуват само най-силните думи. Отражение Времето е сянка на момиче. Диря Сянката е само знак, че някой хвърля светлина. Орач Заравя светлина в браздите, за да прогледнат […]