Литературен клуб

Изгубени по пътя

От Пламен Александров *** Безсмислено по пътя залисано крачи моето време. Празно. Охулено. С душа обрулена, крачи и тихо стене! За кръстопът, останал по пътя като светло несбъднато. Кръстопътят на ловки суфльори от пиеси отвъдни. […]

Литературен клуб

Тихият протест на един българин в Цюрих

От Весо Протарски Цюрих ми беше дошъл до гуша. Тези заситени от живота лица на Belevue, костюмираните марионетки на Bahnhofsstrasse, елегантните гаджета в Grieder, които изглеждаха прекалено перфектно, за да могат да бъдат заговорени. За […]

България

Малки тайни

Разказ от Владо Трифонов Беше от онези, които вярваха сляпо в късмета си и винаги губеха. И колкото повече губеха, толкова повече залагаха. Затова затъна до ушите в дългове, затова остана без приятели, затова дори […]

Литературен клуб

Джем Сешън

Ритъм китарата – стар блусар посивял, много мъка и опит през годините сбрал и солото (от същата ера „младеж”) концертират на пейка сред градската гмеж. Ритмистът – безспорен басов атлет. Солистът – със звучен и […]

Коментари

Царица Корона и цар Страх

От Весо Портарски Коронавирусът държеше света в напрежение. Университети и училища бяха затворени. Полетите бяха преустановени. Футболните първенства бяха спряни. „Първо пуска агентите си по Китай да разпространяват вируса и после бързо затваря границите!“, коментира […]

Литературен клуб

За пръв път с автобус в Берлин

Весо Портарски (Veso Portarsky) е роден и отрасъл в София. Възпитаник е на 91 немската гимназия. Завършва с отличие магистратура по икономика в Берлин и Амстердам. Първата му работа го води в търговската дирекция на […]

Литературен клуб

Аз съм българче

От Пламен Александров Аз съм българче свободно, трайкам си свободно и живея, всичко българско и родно губя, крадна и пилея! Аз съм българче и – прас, в дни велики, славно време, свил съм се в […] […]

България

Суета, суета

Пенчо Славейков бил кралят на младите. А аз какъв съм? Аз не съм ли крал? Не, аз съм бил драскач, който плескал каквото му дойде на уста. Да съм си ходел вече, защото времето ми било свършило. Изпял съм си бил песента. Да идва той, че е нов-новеничък. Той бил развитието, аз съм бил регресът. Той е начетеният, аз – изоставащият. […]