Литературен клуб

Три стихотворения от Михаил Григоров

МЪЖКИ ВЯТЪР НАД РЕКАТА Тоя свят оглупява, тоя свят се прекършва – вместо зърното плява, вместо здравото – мърша. Има здраво, но скрито, вдън гори тилилейски. То не е във Туитър, още по-малко във Фейсбук. […]

България

Две стихотворения от Пламен Александров

Някак си странно, дори неестествено крача в безмерния делник, уж предпразнично, даже сред блеснали светлини студено бели. Дори е странно, че не отивам сред сергиите празнични и  не отпивам от топлото вино. И да очаквам […]

България

Три стихотворения от Татяна Явашева

Есента е най-цветният сезон. Изобилие от багри, от светлина, от мрачина, бърза смяна на настроенията… Време да прибереш плодовете или времето да си ги прибере. Преди нея има други сезони, които са си свършили работата, […]

България

Из съкровените Колeдни желания

От Весо Протарски Дойдоха коледните празници. Трябваше да бачкам като дядо Мраз. Това не беше шега, а съвсем професионално организирана  работа. В моя университет имаше работна борса за студенти и хората, която я водеха, организираха […]

Литературен клуб

Две стихотворения от Иглика Горанова

Обещание Пепелище е. И трябва да разчистя омрази и вражди. Рухнало е цялото огнище и няма нищичко. Освен вини. Пълзят навсякъде и ме превземат, а някъде под тях има спомени навярно от светлина и смях. […]

Литературен клуб

Господин Голдман

От Весо Протарски Вечерта не започна много обещаващо. Имах две покани за откриването на модния панаир за дънки „Bread & Butter“ и една страхотна мадама се беше навила да ме придружи. Тя беше не само […]

Литературен клуб

Най-големият проблем на плажовете на Кейптaун

От Весо Протарски Самолетът точно се приземяваше на летището в Кейптaун и невероятната гледка ме накара да затая дъх. От едната страна на града величествено се издигаше върхa на хълма Lions Head, който наистина приличаше […]

Литературен клуб

Кралица Корона и цар Страх – част 2

От Весо Портарски „Весо, спомняш ли си апартамента ми в София?“, чух Иван да казва по телефона. Гласът му звучеше някак си тежко. Дишаше учестено. Сякаш някаква носталгия се прокрадваше в него. „Как мога да […]

Литературен клуб

Изгубени по пътя

От Пламен Александров *** Безсмислено по пътя залисано крачи моето време. Празно. Охулено. С душа обрулена, крачи и тихо стене! За кръстопът, останал по пътя като светло несбъднато. Кръстопътят на ловки суфльори от пиеси отвъдни. […]

Литературен клуб

Тихият протест на един българин в Цюрих

От Весо Протарски Цюрих ми беше дошъл до гуша. Тези заситени от живота лица на Belevue, костюмираните марионетки на Bahnhofsstrasse, елегантните гаджета в Grieder, които изглеждаха прекалено перфектно, за да могат да бъдат заговорени. За […]