Литературен клуб

Самолетът от Норвегия

Стефан Кисьов Бяха седели на това място много пъти. В нейната кола, един до друг, на предната седалка. Тя купуваше от хубавото уиски и взимаше истински чаши от къщи, както и лед от някое заведение, […]

Литературен клуб

Дебеланата

Палми Ранчев          Брадясал скитник надигна бутилка с ракия. Седи на пейка в най-тъмното място на градинката пред “Седмочисленици”. Най-вероятно седи от доста време там. И още толкова време е готов да прекара на дървената […]

Литературен клуб

Момичето от Цюрих

От Весо Портарски Беше един от онези летни дни, които превръщаха Цюрих в едно отнай-яките места на планетата.  На площа около Цюрихското езеро имаше много хора. Дечица играеха безгрижно на огромната зелена поляна пред Китайската […]

Литературен клуб

Хлапето

Палми Ранчев          Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях […]

Литературен клуб

Най-скъпите захарчета на света

Весо Портарски „Баща, трябва да пратиш нашите мангали в Египет, за да се научат, как по- добре да могат да лъжат и крадат “, се шегувах с татко ми. По това време той се занимаваше […]

Литературен клуб

Цигуларите

Палми Ранчев Има два или три часа преди да затворят нощните заведения – барове, стриптийз-клубове, денонощните пицарии и бирарии – когато улиците са най-пусти. Но и тогава на “Графа” има някой. На пейката пред новите […]

Литературен клуб

Апостоле!

Пламен Александров Понякога, мисля си, ще дойде Апостола, нали и Исус се е върнал, само не сядай на масата с гостите, моля те много, Апостоле! Защото, мисля си, опазил ме Бог, кой от наведените над […]

Литературен клуб

Еротичният сън на татко

От Весо Портарски Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните […]

Литературен клуб

Лудият

Палми Ранчев          Срещу мен някакъв си говори сам. Ръкомаха, смее се, проплаква. Един от многото луди по софийските улици. Сега той е човекът, с когото ще се размина. Заради него не съм абсолютно самотен. […]

Литературен клуб

Поезия от долния рафт

Татяна Явашева След поредното затваряне и отваряне на моловете Поезията се събуди на най-долния рафт в книжарница с име на портокал. Слънцето беше окончателно угаснало. Погледна нагоре и тъй далеко й се видяха небето, звездите, […]