Литературен клуб

Най-големият оргазъм на Балканите

Весо Портарски                                                     В памет на Ваньо-Пешана Един от близките ми приятели работеше като шеф на охраната на резиденцията на Обединените арабски емирства в София. Когато посланикът беше на път, а това се случваше често, […]

Литературен клуб

Тихият огън

Татяна Явашева Времето ни пече на своя тих огън. Отвън и отвътре. Сменя кода на душевните ни двери. И външните ни контури не оставя на мира.  Сега се проектират хора с друга кройка и с […]

Коментари

Кльощавата

Палми Ранчев          Знам, че има места, където хората изглеждат по-добре. Елегантни са. Общуват помежду си с повече усмивки и учтиви жестове. Някои се качват в луксозни коли. Други се оглеждат за такси – отиват […]

Коментари

Ечемикът

Весо Портарски Ечемикът се беше превърнал в постоянен спътник в живота ми. Изникваше ту на лявото, ту на дясното око, Понякога си кацваше като изневиделица на долния, но също и на горния клепач, а от […]

Литературен клуб

Кратки текстове от бъдещето

Пламен Александров    1. За екологическото мислене Мисловният процес е свързан с изразходването на енергия – енергетичен процес. Смисълът е в неговото усъвършенстване, а не в ограничените по резултат усилия в реалното. Идеята е способността […]

Литературен клуб

Самолетът от Норвегия

Стефан Кисьов Бяха седели на това място много пъти. В нейната кола, един до друг, на предната седалка. Тя купуваше от хубавото уиски и взимаше истински чаши от къщи, както и лед от някое заведение, […]

Литературен клуб

Дебеланата

Палми Ранчев          Брадясал скитник надигна бутилка с ракия. Седи на пейка в най-тъмното място на градинката пред “Седмочисленици”. Най-вероятно седи от доста време там. И още толкова време е готов да прекара на дървената […]

Литературен клуб

Момичето от Цюрих

От Весо Портарски Беше един от онези летни дни, които превръщаха Цюрих в едно отнай-яките места на планетата.  На площа около Цюрихското езеро имаше много хора. Дечица играеха безгрижно на огромната зелена поляна пред Китайската […]

Литературен клуб

Хлапето

Палми Ранчев          Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях […]

Литературен клуб

Най-скъпите захарчета на света

Весо Портарски „Баща, трябва да пратиш нашите мангали в Египет, за да се научат, как по- добре да могат да лъжат и крадат “, се шегувах с татко ми. По това време той се занимаваше […]