Литературен клуб

Стихотворения от Маламир Николов

Поетът, пиян от тъга, надрусан от обич, крещи живота си.  Преминава през годините като изминал ден. Годините са часове и часовете – години. Сезонът е един и същ: екзистенциален  бяс и екстатична вселенска мъка. В […]

Литературен клуб

Нови стихотворения от Палми Ранчев

ПАРЦАЛИВО ЗНАМЕ Навън – тъмнина, в стаята – светлината влудява. Измислена, изкуствена, ненужна. Кой е запалил лампата? Ще ми се пръсне главата. Излизам. Правя няколко крачки. Затварям очи. Тъмнината е навсякъде. Говори. Мисли. Подрежда думи. […]

Литературен клуб

Три стихотворения от Татяна Явашева

Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето – пише в Акосиаста. Време за раждане и време за умиране; Време за раждане и време за изкореняване на насаденото; Време за убиване […]

Коментари

Палми Ранчев: Надявам се, че спасителите на нацията са се родили

Палми Ранчев е собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионни води и безработен. Има 10 стихосбирки и 7 романа. Произведенията му са отличени с престижни литературни награди. Г-н Ранчев, реалистичен ли […]

Литературен клуб

Самовъзприятието на българина

Весо Протарски Един българин е несравним герой. Двама българи са невероятен тим. Трима българи са страхотен тим с подъл предател. За разликите в обноските в България и в Германия Част 1 Германия Тъмна нощ. Вървиш […]

Литературен клуб

Отношението на българина към „социалния туризъм“

Весо Портарски Миро беше чул от един негов приятел, че парите в Германия буквално лежат на улицата.  Всеки, който идвал от страна членка на Европейската общност, спокойно можел да се регистрира и да получава ежемесечно […]

Литературен клуб

Разлики между българи и немци

Весо Портарски Говореше се, че една от главните разлики между българите и немците било това, че с българите бързо се завързвал разговор, но трудно се приключвал, докато при немците било точно обратното: трудно се почвало […]

Литературен клуб

Най-големият оргазъм на Балканите

Весо Портарски                                                     В памет на Ваньо-Пешана Един от близките ми приятели работеше като шеф на охраната на резиденцията на Обединените арабски емирства в София. Когато посланикът беше на път, а това се случваше често, […]

Литературен клуб

Тихият огън

Татяна Явашева Времето ни пече на своя тих огън. Отвън и отвътре. Сменя кода на душевните ни двери. И външните ни контури не оставя на мира.  Сега се проектират хора с друга кройка и с […]

Коментари

Кльощавата

Палми Ранчев          Знам, че има места, където хората изглеждат по-добре. Елегантни са. Общуват помежду си с повече усмивки и учтиви жестове. Някои се качват в луксозни коли. Други се оглеждат за такси – отиват […]