Литературен клуб

Цигуларите

Палми Ранчев Има два или три часа преди да затворят нощните заведения – барове, стриптийз-клубове, денонощните пицарии и бирарии – когато улиците са най-пусти. Но и тогава на “Графа” има някой. На пейката пред новите […]

Литературен клуб

Апостоле!

Пламен Александров Понякога, мисля си, ще дойде Апостола, нали и Исус се е върнал, само не сядай на масата с гостите, моля те много, Апостоле! Защото, мисля си, опазил ме Бог, кой от наведените над […]

Литературен клуб

Еротичният сън на татко

От Весо Портарски Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните […]

Литературен клуб

Лудият

Палми Ранчев          Срещу мен някакъв си говори сам. Ръкомаха, смее се, проплаква. Един от многото луди по софийските улици. Сега той е човекът, с когото ще се размина. Заради него не съм абсолютно самотен. […]

Литературен клуб

Поезия от долния рафт

Татяна Явашева След поредното затваряне и отваряне на моловете Поезията се събуди на най-долния рафт в книжарница с име на портокал. Слънцето беше окончателно угаснало. Погледна нагоре и тъй далеко й се видяха небето, звездите, […]

България

Българският йога инструктор в Берлин

Разказ от Весо Портарски „Благодарение на такива момчета успяхме да изгоним византийците“, бе мисълта, която ми мина през главата, когато видях Борил за пръв път. Той бе снажен момък с много добре тренирано тяло. Имаше […]

Литературен клуб

Къси съединения: Максим Максимов

Максим Максимов е с неугасващ поетичен импулс. Животът му върви по две писти: кариерната – на професионалист в застраховането, и духовната – на човек, пленен от словесното изкуство. С други думи, той е застраховател с диагноза […]

България

Христо Славов: Пандемията издига нови прегради

Обръщаме се към писателя Христо Славов*, за да видим неговия прочит на случващото се – какво е състоянието, в което обществото и бизнесът се намират сега, притиснати от пандемията да мислят и да действат различно […]

Литературен клуб

Цюрихският Павароти

От Весо Портарски В Цюрих имаше един мъж, който страшно много приличаше на Лучано Павароти и също като него пееше оперни арии. Разликата между него и италианския тенор се състоеше в няколко неща. Първо, този […]

България

Радост и печал по време на пандемия

 Палми Ранчев Не ми се искаше да правя ретроспективен преглед на тази година. Доста се колебах и започнах с известно нежелание. Все пак, след като измина толкова време, е нормално да погледнеш назад, поне през […]