Литературен клуб

От Весо Портарски Беше един от онези летни дни, които превръщаха Цюрих в едно отнай-яките места на планетата.  На площа около Цюрихското езеро имаше много хора. Дечица играеха безгрижно на огромната зелена поляна пред Китайската […]

Палми Ранчев          Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях […]

Весо Портарски „Баща, трябва да пратиш нашите мангали в Египет, за да се научат, как по- добре да могат да лъжат и крадат “, се шегувах с татко ми. По това време той се занимаваше […]

Палми Ранчев Има два или три часа преди да затворят нощните заведения – барове, стриптийз-клубове, денонощните пицарии и бирарии – когато улиците са най-пусти. Но и тогава на “Графа” има някой. На пейката пред новите […]

Пламен Александров Понякога, мисля си, ще дойде Апостола, нали и Исус се е върнал, само не сядай на масата с гостите, моля те много, Апостоле! Защото, мисля си, опазил ме Бог, кой от наведените над […]

От Весо Портарски Баща ми беше образован човек. Още на млади години бе напуснал селото и отишъл да кара висшето си образование в София. След падането на Берлинската стена бе тръгнал да обиколя по различните […]

Палми Ранчев          Срещу мен някакъв си говори сам. Ръкомаха, смее се, проплаква. Един от многото луди по софийските улици. Сега той е човекът, с когото ще се размина. Заради него не съм абсолютно самотен. […]

Татяна Явашева След поредното затваряне и отваряне на моловете Поезията се събуди на най-долния рафт в книжарница с име на портокал. Слънцето беше окончателно угаснало. Погледна нагоре и тъй далеко й се видяха небето, звездите, […]

Максим Максимов е с неугасващ поетичен импулс. Животът му върви по две писти: кариерната – на професионалист в застраховането, и духовната – на човек, пленен от словесното изкуство. С други думи, той е застраховател с диагноза […]