No Picture
Литературен клуб

Нова антология с български разкази за спасението на света

„Тринайсетте цвята на дъгата“ е първата антология с български разкази, включена в поредица „Човешката библиотека“.  Антологията е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и представя текстове на Величка […]

No Picture
Литературен клуб

Тенията на страха

  Тръгнах покрай Съдебната палата и съвсем демонстративно се обърнах да видя дали онзи тип с дългия бежов шлифер, какъвто някога имаше покойният ми баща, още върви по петите ми. Вървеше. Вече не беше толкова […]

No Picture
Литературен клуб

Ще се палиш или ще се взривяваш?

Опитвам се да вървя сравнително спокойно. Не е лесно да отиваш на протестите, вече трети ден, и да си спокоен. Вчера, и особено онзи ден, получих доста чувствителен удари от полицейските палки. Не можете да […]

No Picture
Литературен клуб

До следващата среща

Вие в каква посока сте? Не се интересувам специално. Питам само, за да продължим заедно. Може да се наложи и да направим нещо заедно. Не се смейте. Разсъждавам съвсем практично. Друго не ми минава през […]

No Picture
Литературен клуб

Побойник

От известно време малкият им син си идваше от градината помръкнал и унил. И на другият ден не искаше да ходи – инатеше се, хленчеше, искаше да си остане вкъщи. Явно имаше нещо, което не […]

No Picture
Литературен клуб

Кандилото

Мушиката отдавна го бе направила на решето. Денем и нощем от многобройните и ходове се сипе дървесна пепел и образува дребни купчинки по пода. Кандилото е старо, по дъсченото му тяло има бледи следи от […]

No Picture
Литературен клуб

Старши, отключи белезниците!

Направо не мога да повярвам какво ми се случи. Този старшина нещо се обърка. Не съм този, за когото ме смяташ, човече. Само минавах покрай тази сграда, даже не се сетих, че е Министерски съвет, а […]

No Picture
Литературен клуб

На колене

Мъж с няколко дневна побеляла на петна брада, застанал на едно коляно, държеше за главата подобен на него – брадясал, побелял, с раздърпано яки – и го разтърсваше. Главата на другия се люшкаше като временно […]

No Picture
Литературен клуб

Баладично писмо

Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата. Залудо измряхме, Българио. Като псета ни клаха. И нека.   Робува си роба робията, че що са за роба пет века? Щом овчари стадата си криеха и […]

No Picture
Литературен клуб

Само кладите ще ни стоплят

Докато ние, аз и моите приятели, и още стотици като нас протестирахме срещу – абе, срещу всичко и всички – и затова крещяхме „Мафия, Мафия”, поповете си избираха патриарх. Всъщност ни го избираха. Защото той […]