Вие в каква посока сте? Не се интересувам специално. Питам само, за да продължим заедно. Може да се наложи и да направим нещо заедно. Не се смейте. Разсъждавам съвсем практично. Друго не ми минава през ума. Още съм прекалено възбуден. Никога не съм предполагал, че мога да бягам по този начин. Като подгонено животно. Беше забавно, казвате. Е, на вас ви е било забавно, но за мен беше неприятно. Свикнал съм да вървя без да бързам. Поне през последните години. Иначе и друг път се е случвало да ме гонят. В тези несигурни времена няма как да не ми се е случвало. Но предпочитам да не бързам за никъде. Винаги съм се стремял да живея спокойно. Избягвам напреженията и конфликтите. Никога не ми се случвало кой знае какво, докато не почувствах желание да се присъединя към тълпата на улицата. Първо ги гледах по телевизията, после вече тръгнах да ги търся. Казвате, че и вие сте изпитала подобно чувство. Това имах предвид като казах, че е по-добре да повървим заедно. И двамата имаме, оказа се, сходни чувства.
А следователно един и същи подтик да станем част от тълпата. Казват, че голяма част от протестиращите били организирани. Какво искате да кажете. Само това, което вече сте казала. Опитвам се да ви разбера. Не са дошли като нас двамата от спонтанен и неочакван в същината си подтик. Подсъзнателно желание за бунт или протест. Макар че, как да кажа, при мен в последния момент беше съвсем съзнателно. Всъщност съзнателното, тоест осъзнаване на ситуацията, в която живеем, беше станало значително по-рано. Преди месеци, и дори преди година и нещо. Реално откакто останах без работа. И заживях само на спестяванията си, които бързо и май завинаги свършиха. Колкото и икономично да живях през всичкото това време. Но сметките за ток и вода продължаваха да идват. Струва ми се, че значително по-често от преди. А както разбрах от други хора от входа били и раздути. Вероятно се досещате, че аз въобще не ги поглеждам отдавна. Не искам да рискувам. Току виж съм получил някой инсулт. Или инфаркт.
Мислела ли сте си за такова развитие на събитията. И какво предпочитате. Инсулт или инфаркт. Много сте права, че е по-добре да сменим темата. Хич не ни трябва да говорим на тези теми. Но ако искате мога да ви обясня защо бяха предизвикани тези протести. Те са поредната лъжа, казвате. И може би сте права. Но не съжалявайте, че сте участвала. Нашето участие беше нещо съвсем друго. Ние не трябва да се отчитаме пред някого, затова до края ще изживеем радостта от преодоляното безразличие. Трябва да се протестира. Дори такива като нас, склонни да премълчават, защото така сме се учили през целия живот. Не искам да говоря от името на двама ни. Просто така се получи. Важно е, че сега не премълчахме. И дори се надбягвахме с полицаите и жандармеристите. Доста отвратителна е тази дума: жандармерист. Но и това не е тема, на която ми се говори с дама като вас. Случайно да не свирите на арфа. Признавам, лично на мен ми се струва, че сте точно такава жена, свиреща на арфа. Много ще ви подхожда.
Не свирите на арфа, но сте свирила на цигулка. Все пак съм близо. Така и предполагах. Но дали проумяхте какво искаха да постигнат с тези протести. За кои точно хора става дума, питате. Не мога да отговоря точно. Но каквото и да се случи у нас винаги има чудовища на по-високо място, откъдето дърпат конците на марионетките си. Не е трудно човек да си го представи. С протестите възпалиха отново съзнанието на масовия българин. По-точно, на уморения избирател. След вълненията и публичното партийно и всякакво друго групиране и прегрупиране, за пореден път се оглеждаме с известен интерес. За нови лица, за партии или групи от изглеждащи невинни граждани. Протестите бяха назрели, но не съм сигурен как щяха да се случат, ако не бяха се явили организаторите, за които вече споменах. Едва ли по същия този начин. Например аз щях да отстоявам исканията си, но никога нямаше да обръщам контейнери за боклук. Не съм такъв човек. Освен това не помня на кой ден публично обясниха, че нищо не ставало по начина, по който всички ние искахме да стане. Чрез пряк контрол, или пряка демокрация, както искате го наречете. Ставало по друг начин. Ама се оказа, че и с други хора. И няма да се учудя, ако накрая това се окажат хората срещу които протестираме.
Има време до тогава. По-важно за тях е, че както вече казах, отново се оглеждаме и преценяваме на кого да дадем гласа си. До преди протестите бях сигурен, че няма смисъл от гласуване. Сега вече не е така. Не че знам за кого да гласувам. Но съм неприятно възбуден от усещането, че пак ни се готви капан. Както винаги наближат ли избори.Превръщат избирателите в комарджии. Важното е да се възстанови желанието да залагаме. Това беше целта на протестите. Питате дали зная нещо конкретно. Абсолютно нищо. Кой ще ми каже на мен нещо конкретно. А и не се интересувам. Защото животът ми премина в чудене и двоумение какво точно се случва, след като обикновено нищо не е такова каквото го виждам.
Накрая ще ни пробутат уж нови лица и партии, а ще стане каквото вече е ставало. Не са способни на друго. Нито икономиката ще тръгне с тези хора, нито по-честни ще станат – и те, а ние покрай тях. Защото техният морал е на постоянно двойно счетоводство. И в политиката, и в бизнеса, и в поведението. През всичките тези години ни управляват върховни лъжци и лицемери. Сега ще ни излъжат отново, повтарям, защото друго не могат. Запомнете го от мен. За друго не се и замислят. Тук, казвате, трябва да се разделим. И знаете ли какво още ме тормози. Ако не бяхме на протести отдавна щях да попитам дали сте омъжена. И евентуално да ви поискам номера на телефона. Ама продължавам да изяснявам какво се случи през следващите месеци, защото повече не може да се търпи. Но ви запомних. Предполагам и вие. Та за това до следващия път. Няма как да не ви позная. А че ще имаме възможност да протестираме, и евентуално да се срещнем, е повече от сигурно.
Be the first to comment