Старши, отключи белезниците!

Направо не мога да повярвам какво ми се случи. Този старшина нещо се обърка. Не съм този, за когото ме смяташ, човече. Само минавах покрай тази сграда, даже не се сетих, че е Министерски съвет, а и за другата не се сетих, че е Президентство. Грозни са тези сгради, не ми харесват, колкото и важни да са за държавата. Или по-точно за държавните мъже. Тези, дето лапат направо от казана, който обявяват за общ, ама само техните лъжици обират вкусотиите. За нас и кокали, да ги оглозгаме, не остават. Старши, нали не се обиждаш, че казвам истината. Все някой трябва да го направи. Стига си се правил на непроницаем. Не си много по-различен от мен, като те гледам, нищо че ти плащат редовно. И имаш униформа. Как можа да ми сложиш белезници. На нищо не прилича. Минавам покрай Министерския съвет, после и покрай Президентството, ама само минавам, а после ти казваш, че съм се застоял подозрително дълго пред парадните входове и на двете сгради. Само си въобразяваш, старши. Разхождах се съвсем без цел. Дори направо блуждаех. Опитвах се да проумея защо от три месеца не ми плащат, след като уж се водя на работа, значи имам договор с предприятието и така нататък. През това време и през ум не ми е минавало, че някой търпеливо ме следи. Представяш ли си, старши. Опитвам се да проумея едно-друго в живота си, и през цялото това време ме следят. Ти бе, старши, ти си ме кьорил.
    

Не мога да повярвам, че ти плащат да вървиш подире ми. Добре си се уредил, старши. Винаги ще има работа за такива като теб в тази умряла от глад държава. Щом се съгласяваш да следиш някой, дето не е получавал кинта от три и повече месеци. И не е сигурен дали е безработен, или отново ще започне да получава заплата. Никога няма да останеш без хляб, старши. Правя най-обикновена забележка. Разсъждавам на глас. Ама взимай си ги парите. Не ти завиждам. Защото не всеки може да върши твоята работа. Щом ти можеш, върши я. Дори е приятно, че има някой, с когото поне като физиономии си приличаме, а той има свои задължения и знае какво ще прави през целия ден. Защото аз, нали ти казах,  не знам какво ще правя. И днес не знаех. Вчера също. За утре нищо не мога да кажа. Най-вероятно пак ще остана с празни джобове. А още не съм изплатил печката и хладилника. За останалите заеми няма да отварям дума. Защото ти, старши, може да ме разбереш, но можеш и да не ме разбереш. Искам да обясня, че сутринта, след като проумях, че отново ще подсмърчам и ще се оглеждам, реших да се разходя в центъра на града. Скромни бяха намеренията ми.
    

Вървях както всички хора наоколо вървяха и по нищо, според мен, не се различавах от останалите. Не съм и предполагал, че предизвиквам подозрения. Още повече у човек с униформа, на когато държавата плаща – абе, не знам за какво ви плащат, старши. Признавам, понякога се чудя защо не ви уволнят всички с униформите, с палките и другите въоръжения, и да оставят нас, останалите, сами да се оправяме. Сигурен съм, ще е значително по-добре. Каквото и да се случи, накрая ще постигнем някаква хармония. Вярвай, старши, бързо ще се оправим. А вие, какво, уж пазите, внимавате за реда, а реално само се оглеждате откъде да смъкнете по някой извънреден лев. Вярно, казват, че и униформените, не всички били такива. Ама не ми се вярва. По-скоро, мисля, си, че постепенно всички станахте от тази порода. Затова хич не се учудих, че ми се нахвърли и ме повали на тротоара. Нямаше как да не падна. Не очаквах от тази страна нападение. И сигурно си трийсет килограма по-тежък. Като добавим, че беше се засилил отдалеко. Ударът ти ме зашемети. Затова толкова лесно ми сложи железата. Ама още не си обяснил защо. А отдавна искам да разбера.
    

Виж колко бандити се движат необезпокоявани наоколо. Спри собствениците на първите три мерцедеса от по-лъскавите. И бъди сигурен, че поне един от тях, да не кажа двама, са за пандиза. Понякога и тримата може да се окажат за там. Ама съвсем основателно. Вкарвай ги, и няма да съжаляваш. Такава е реалността. Как може да има честно забогатeли хора в държава, която от години нищо не произвежда. Само партийни подлоги, партийни памперси, дрога, оръжие, контрабанда и грабеж има в богатствата на тези, които джиткат лъскавите мерцедеси и другите такива автомобили, на които дори им помня имената. Ама и няма за какво, след като на нормалните хора веднага им става ясно какво имам предвид. Затова ми махни белезниците. Защо ме тормозиш. Хич не ми се вярва, че си се разтревожил от подозрителното ми поведение. Задържах се по-дълго само пред Президентството. Иначе ходех и си броях крачките с ръце в джобовете на якето. Няма да се паля, старши. Не се тревожи. Нали за да се запаля трябва да имам нещо запалително. Бензин, или друга подобна течност. А нямам. Първо трябва да ми дадат някой лев, преди да го направя, даже ако съм решил.
    

Със сигурност няма като онзи нещастник – не знам откъде беше родом – да поискам назаем пет лева, за да пламна. И без това съм взел пари от всички приятели и познати. От някои повече, от други – по пет-шест лева. Значи ще трябва да прося. Ама как ме виждаш да застана на ъгъла, старши, и да събирам пари за запалителна течност. Не, не и не! Никога не съм имал намерение. Отключи ми белезниците. Не си на прав път, ако наистина си ме закопчал заради това. Колкото и да ти се струва, че имам намерение, няма да се паля. Други мисли ме вълнуваха. Колебаех се колко тротил е нужен, за да бъдат вдигнати във въздуха масивни сгради като Министерския и Президентството. Не искам да ме консултира онзи демократически изрод, дето не успя от първия път да събори Мавзолея. Трябваше сам да преценя. Едва ли позволено да се мисли на тази тема. Но не можеш да ме закопчаеш, старши, за мисли и намерения. Още повече в нашето предприятие едва ли скоро ще платят. А без пари, старши, какво мога да вдигна във въздуха. Не и масивни сгради. Затова ме отключи, старши, да ти покажа колко са ми празни джобовете. Важно доказателство в случая. Ще живея, старши. Колкото и да си мисля понякога, че няма никакъв смисъл.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.