„Алфа Рисърч”: ГЕРБ – 17,5%, БСП – 15,2%, ДПС – 6,5%, ББЦ – 5,2%

Ако изборите за депутати в Европейския парламент се провеждаха сега, то за ГЕРБ биха гласували 17,5%, за БСП – 15,2%, за ДПС – 6,5%, за България без цензура – 5,2%, за Реформаторския блок – 5,1%, за АБВ – 4,0%, за НФСБ – 3,6%, за Атака – 2%.
Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция “Алфа Рисърч” за март, цитирано от БГНЕС. От социологическата агенция уточняват, че два месеца преди евроизборите политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална.
Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60% недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало. Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.
Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете
в тази част от спектъра. Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където “Атака” е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери.
През март личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията – на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила.
Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%),
който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС.
За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.
В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция.