Инспекторатите като бухалки

Употребява ли някой инспекторатите към министерствата и ако да, как? Само този въпрос не беше зададен след бруталния арест на шефа на Фонда за лечение на деца Павел Александров и още няколко негови служители. Всички други питания бяха оформени в петиция до премиера, министъра на вътрешните работи и главния прокурор. А именно: кой е подал сигнала до службите, защо се изпращаше в хода на операцията невярна информация до медиите за отрити пари от подкупи, защо шеф на Инспектората на здравното министерство участва в операция на ГДБОП, кой е разрешил да се разпространяват кадри от дома на шефа на фонда, и накрая – кой ще се извини за лъжите за подкупи и изнудване на родители на болни деца.

Колко е важен един документ

В основата на показната акция срещу Фонда, “избродирана” от службите, е именно скрит от обществото доклад, писан от чиновници в здравното министерство. Въпросните служители от Инспектората са на подчинение на министъра, получават заплати и допълнително стимулиране от него и имат широките правомощия да предлагат служители за дисциплинарни наказания, да правят проверки по сигнали, както и да дават сигнали до прокуратурата. В случая докладът на Инспектората до прокуратурата за административни нарушения във фонда е даден лично от Петър Москов. Проверката на Софийската градска прокуратура не установи повод за образуване на досъдебно производство, а недоволният от решението й здравен министър е предал повторно сигнала до Апелативна прокуратура. Междувременно с Фонда се зае и спецпрокуратурата, която изненада обществеността с констатациите, че не е открила доказателства за корупция в работата на фонда, но пък е открила колекция от юбилейни монети в дома на Павел Александров и негови лични спестявания. Логично е след време Александров да осъди държавата за моралните щети. Това за съжаление обаче няма да промени автоматично обърканото законодателство у нас, което позволява да се създават усещане за „звена за поръчки“ в министерствата. А такива отклонения са възможни, защото при големи права най-нормалното нещо е инспекторатите да работят прозрачно съгласно изискванията на Закона за достъп до обществена информация. Което те не правят.

Какво разбрахме до момента?

Докладът, станал повод за толкова проверки и показни акции, не може да бъде намерен на страницата на министерството. Нещо повече, здравното ведомство е отказало по Закона за достъп до информацията да го предостави на членове на Обществения съвет на фонда, които са отправили такова искане. Такова поведение напълно противоречи на принципите на откритост, прозрачност и честност, които са задължителни за всяка администрация. Излиза, че Сметната палата, която има значително по-голям експертен ресурс да прави финансови проверки, е длъжна да дава за съгласуване и бележки докладите си на засегнатите страни, а инспекторатите не са. Така те неусетно влизат в ролята на секретни звена, които получават пари от държавния бюджет, за да пишат доклади, които биха могли да съдържат и елементи на доноси.

такова е положението не само в здравното министерство, чийто шеф на Инспектората си позволява да влиза във фонда редом с ГДБОП, а и в някои ведомства, които имат такива звена по смисъла на Закона за администрацията. Под претекст, че в докладите се съдържат лични данни, те не се публикуват и намирането им се оказва трудна работа. И се налага да се стига до съд.

А всъщност решението на въпроса с тайните доклади на уж публичните органи е просто. Да се запише изрична наредба, че личните данни в докладите се заличават, и те задължително да бъдат публикувани. Така и засегнатите страни ще могат да възразят, ако има за какво, и обществото ще е наясно какво се случва в коридорите на властта.

http://iconomist.bg/

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.