Първан Симеонов: БСП завива към ГЕРБ

Г-н Симеонов, оформя ли се нова коалиция БСП, ДПС и ДСБ, както заяви Бойко Борисов след гласуването на Изборния кодекс?

– По-скоро може да се мисли за преформатиране на управленската коалиция. Струва ми се, че и двете крила в БСП разглеждат ГЕРБ като евентуална възможност за политическото си бъдеще. Също така ми се струва, че след президентските избори е възможно самият Борисов да се замисли било за предсрочни избори, било за коалиция с БСП или някакъв друг ход. Това, разбира се, засега са хипотези, но е сигурно, че последният месец е на политическо дебнене, умуване, опипване на почвата. Всяка една от партиите разсъждава дали да промени мястото си на политическата карта. В ход е тази дискусия и всеки може да вижда какви ли не коалиции, и всеки да се надпреварва да измисля коя от коя по-красиви метафори, за да обясни случващото се.

В такава ситуация задават ли се предсрочни избори?

– По-малко вероятно е да са през тази година, но перспективата става близка заради начина, по който върви управленската коалиция. На самия Борисов му е трудно да продължава така. Отделно от това има някакво напрежение с Цветанов, което вече е видимо. ГЕРБ започна да звучи ясно на два гласа, в етническия сектор се появи и нова партия, ДОСТ, с голяма претенция. Имаме две ДПС-та, две радикални алтернативи в лицето на Слави Трифонов и Веселин Марешки, две течения в БСП и ляво пространство, което вече прилича на мрежа, РБ също е раздвоен. Патриотите са на кръстопът, макар че те могат да бъдат големите печеливши заради настроенията в Европа, които са национално консервативни, но и пред тях има няколко алтернативи. Когато всичко е по две, започва да мирише на избори. На такива миришеше и в началото на годината, след което Борисов мина в контранастъпление и започна да говори срещу корупцията. Взе да разваля конкурси и влезе в нов сюжет – Борисов е силен, от него зависят много неща… Но е факт, че има мъртво вълнение в политиката, свързано с предстоящите президентски избори, и именно то кара хипотезата за нови предсрочни избори да витае.

В последните седмици тематичните протести на Орлов мост диктуват редица промени във вече приети закони. Докъде може да стигне натискът?

– Това имах предвид, когато казах, че Борисов в един момент може да си каже, че така повече не може. Улицата в момента диктува, защото управленската формула е сложна и деликатна, и там трябва да се случват сложни пакетни сделки, което прави управлението уязвимо. Това се знаеше още в началото на това управление. От друга страна, улицата, която сега диктува, не е толкова многобройна. 2013 година остава ненадмината като масовост на протестите. А сега виждаме, че това не е така. Например протестите по изборното законодателство не бяха толкова масови, колкото се заявяваше.

Протестната енергия не е толкова голяма, каквато помним. Новото, което наблюдаваме в момента, е претенцията на ДОСТ и идеята, че в това пространство може да има повече от една формация.

Реално турските партии в България не са две, те станаха три – ДПС, ДОСТ и партията на Касим Дал. Как се отразява това на политическия живот у нас?

Притеснително е, че ние може да свикнем да говорим за български и турски партии от съображение за краткост. Това е качествено нов етап, който е изключително тревожен за развитието на страната ни – паралелни политически състезания за българи и турци е идея, с която не бива да свикваме, защото това означава една друга България – не такава, каквато искаме.

Наблюдаваме акции като тази във Фонда за лечение на деца, които напомнят за времето на „Борисов-1“, когато арестуваха горнооряховските лекари. Връща ли се този дух, който помним тогава?

– Той не си е отивал. Това, че улицата диктува, напомня на „Борисов-1“. Както и че партията на Борисов се превръща в партия на двама човеци – Борисов и Цветанов, също ни препраща към първия мандат. Но ако помните първия мандат, в момента, когато амбицията на Цветанов порасна много, последва една история с апартаментите му, която рязко срина рейтинга му. В такива моменти Петър-Емил Митев казва: спря да му върви за известно време. В момента на Цветанов отново му върви и съзнателно или не, той поставя нервите на Борисов на изпитание. Имаше няколко знакови реплики на Борисов в тази посока.

Като се замислим, от всички фигури, които в последните години се очертаваха като забележими – Цветан Василев, Делян Пеевски и т. н., единствената фигура, която стърчи на терена, освен на Борисов, е тази на Цветанов. Това може да има недобри последици за самия Цветанов и Борисов може да измисли някакво оригинално решение на ситуацията, струва ми се.

Настина ли си отиде Пеевски?

– Не знам дали приключва неговото време, но Пеевски в годините е олицетворявал много неща в ДПС – на влияние в съдебна система, на служби, на проруска зависимост, на зависими вотове. Без него въпросът за ДПС е как ще бъде от тук нататък.

Фигурата на Мустафа Карадайъ как стои в този неясен за ДПС пейзаж?

– Когато говорим кой да е председател на ДПС, си даваме сметка, че става дума за балканска игра със световен оттенък. Така че дали ще е Карадайъ, или някой друг, зависи от невидими, но значими детайли, които се знаят от когото трябва. ДПС ще се опитват да спорят с ДОСТ за любовта на Турция. Тази любов е важна за двете партии, защото на електората им трябва да се каже кой е Турция у нас, за да гласуват за него.

При толкова протурско влияние каква е прогнозата за политическото бъдеще на Слави Трифонов?

– Слави Трифонов има много добри карти и може да ги играе както иска. Дори и да е далеч от зенита си, той в момента изглежда доста жизнен като потенциална политическа фигура. Забелязал съм много странна симпатия към Слави Трифонов от по-либералната и по-дясната част от обществото, която обикновено наричаме умните и красивите. Това е страшен парадокс – хора от юлския протест да се радват на хора от февруарския протест. Трифонов излезе срещу част от кафявите медии и срещу Борисов, което предизвика симпатията им. Но тази част, която се отнася благосклонно към Слави Трифонов, се отнася също така благосклонно и към Лютви Местан. Явно е хванало корени твърдението му, че той е настъпил руска мина и затова е бил съборен.

Но истината е, че Слави Трифонов има доста отворени врати. На фона на тревогата от заплахата, че Турция може да се меси във вътрешния живот на страната ни, Трифонов може да бъде един от бенефициентите на симпатиите, защото той излъчва такива послания от доста време – силно патриотичен, антиелитен, популистки. Другият потенциален бенефициент могат да бъдат националистите у нас, защото на фона на всички раздвоения и скандали ПФ изглеждат стабилни и ако успеят да разкажат себе си като националната алтернатива, на фона на ситуацията в Европа вятърът може да духне в платната на ПФ.

От друга страна, има и друго завихряне по оста Русия – анти-Русия. И Георги Първанов намига на патриотичното пространство.

В момента сме в мъртво вълнение и всякакви варианти са възможни, и в тази ситуация Трифонов може да потрива доволно ръце, защото въпросът пред него е как с най-голяма възможна полза да изиграе топката, която му е подадена.

Каква фигура би могла да влезе в „Дондуков“ 2, като се имат предвид социологическите проучвания?

– Най-вероятно е да влезе фигура, подкрепена от ГЕРБ. Но Борисов е съвсем искрен, когато казва, че пред него има две опции – едната е партийна кандидатура, а другата е кандидатура на мнозинството, която дори може да е лява. Завъртат се какви ли не имена – от Елена Поптодорова до Ивайло Калфин. И не на последно място, Плевнелиев може да се окаже изгоден вариант на дясно мислещите формации в България. Накратко, ГЕРБ няма ясен план и ми се струва, че всички гледат конгреса на БСП и коя от двете линии там ще победи – дали лявата линия, или центристката, която се олицетворява от Корнелия Нинова. Изборът на Нинова  ще отвори вратите за сътрудничество и с левицата, и с десницата.

сп. Икономист

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.