Люцерн е най- големия град в Централна Швейцария. Намира се в немскоговорящата част и е като магнит за младите хора в Страната на часовниците. 4 дни в Люцерн са изпълнени със смисъл, ако отседнете в Стария град, където има прочути ресторанти, може да похапнете фондю, да кръстосате езерото с лодка и да посетите известни сгради.
Стария град
Тъй като няма летище в Люцерн, пристигам в Швейцария с полет до Цюрих и от там се прекачвам на влак. През май времето е доста приятно и благодарение на това ще мога да обиколя повече места за сравнително краткия си престой. Отсядам в Хотел „Швайцерхоф“ – един от най-старите и емблематичните хотели в цяла Швейцария, с близо 200 годишна история, което ми дава чудесна възможност да започна историческата си обиколка в Стария град. През годините тук са отсядали много именити гости и на влизане в една от стаите, разбирам, че тук Рихард Вагнер е написал „Тристан и Изолда“. Без да губя много време, тръгвам на обиколка из Стария град – въпреки, че е доста малък, е изпълнен с история и бележити сгради. Започвам от Хертенщайн щрасе – малка улица, предимно за любителите на шопинг, където всяка минута се харчат десетки хиляди швейцарски франка. Днес, красивата архитектура на Стария град е в синхрон с луксозните магазини, ресторанти и бутикови хотели. Задължителна спирка са магазините за шоколад, а ако имате свободни пари – и за часовници. Продължавам разходката си към река Ройс, където свършва Стария и започва Новия град. Свързва ги средновековния мост Капелбрюке, който е един от най-старите покрити мостове в света и един от символите на Люцерн, заедно с Водната кула. Почти всяка пощенска картичка на града има снимка на кулата и моста. Отвътре е обрисуван с рисунки в триъгълни форми, повечето от които са обгорели заради пожар, но са добре реновирани и се усеща средновековната атмосфера под моста. Минавайки по него се озовавам на „Банхофщрасе“, далеч по-различна от едноименната улица на банкерите в Цюрих, откъдето стигам до две от най-впечатляващите църкви в града – Йезуитската църква и Францисканската църква. Покрай река Ройс се открива и красива гледка към една от перлите на Швейцарските Алпи – планината Пилатус със своите 2132 м. Няма как да остане незабелязан и емблематичния замък Шато Гютч (Château Gütsch). Замъкът се вижда от почти всички части на града и винаги е в центъра на вниманието. В миналото, Лев Толстой е написал тук разказа си „Люцерн“, а италианският диригент Артуро Тосканини заедно с немските си колеги Фриц Буш и Бруно Валтер стартират от тук именития Фестивал на Люцерн през 1938 г., като отказват да участват във фестивалите на фашистка Италия и Германия .Днес, замъкът е собственост на руския олигарх Александър Лебедев, който го е превърнал в хотел.
Залива Люцерн
Преди моста Капелбрюке, река Ройс напуска едно от най-красивите езера в Швейцария, носещо името на града. Езерото Люцерн е наричано още Езерото на четирите кантона, тъй като се разпростира из кантоните Люцерн, Ури, Швиц и Унтервалден (кантон в миналото, който днес е разделен на Нидвалден и Обвалден). Точно пред входа на „Швайцерхоф“ се намира пристанището, откъдето започва обиколка с яхта на езерото в частта на едноименния залив Люцерн. Разходката дава различна перспектива към града, като могат да се видят много хубави пейзажи – съчетание между езерото и планината, както и красивата архитектура на крайбрежните сгради. Една от тях е казиното, което впечатлява отдалече със своите размери и напомня на Монте Карло. Обиколката с яхта струва около 25 франка и има осигурен многоезичен аудио гайд за туристите.
Гастрономия
Разбира се, най-вкусната част от всяко пътешествие е гастрономията. В Люцерн, а и в Швейцария като цяло, стандартите са високи и качеството не подлежи на компромис, така че винаги ще останете удовлетворени от храната. Има места обаче, които задължително трябва да посетите, ако обичате сладкарските изделия от хубав швейцарски шоколад или пък традиционното швейцарско фондю. В близост до Люцерн се намира прочутата кулинарна шокла „Ришемон“, където се задават високите стандарти в Швейцария в приготвянето на хляб, десерти и сладкарски изделия. Всички бъдещи готвачи и шеф-готвачи минават от тук, преди да започнат работа в големите ресторанти, като гаранция, че ще отговарят на високите стандарти в страната. За 5 франка си купих си шоколадов десерт Schokoladen Schnitte, покрит 24-каратово ядливо злато, приготвен от младите кандидат-готвачи и по нищо не се отличаваше от десертите в скъпите ресторант, както и лешников десерт в бурканче Haselnuss Verrines – за същата цена. Чаша хубаво кафе и обратно към Люцерн, където е време да хапна традиционно швейцарско фондю. Има много места, където се предлага, но може би заради наименованието се спрях на ресторант Fondue House, който се намира в Стария град и е един от най-известните в района със своето фондю. Не съжалих – това беше може би най-доброто фондю, което съм ял през живота си, и след чаша италианска грапа за десерт се чувствах повече от доволен от вкусната швейцарска кухня. Първото нещо, което си купих преди да се върна обратно в България, беше микс от твърди швейцарски сирена, подходящи за фондю, и след като се оборудвах с необходимия инвентар за приготвянето му от голям столичен хипермаркет, опитах да го приготвя и в домашни условия.
Рецепта за традиционно швейцарско фондю
Необходими продукти:
Швейцарско сирене „Грюер“ – 200 гр.
Швейцарско сирене „Емментал“ – 200 гр.
Швейцарско сирене „Апелценер“ – 100 гр.
Брашно – 3 супени лъжици
Чесън – 1 голяма скилидка, разрязана на две
Сухо бяло вино – 1 чаша
Швейцарски ликьор „Кирш“ – 20 мл.
Пресен лимонов сок – 1 чаена лъжица
Индийско орехче – 1 щипка, настъргано
Прясно смлян черен пипер на вкус
Препечени хлябчета – големи филии
Начин на приготвяне:
Препоръчва се да си набавете комплект за приготвяне на фондю (чугунено или порцеланово) с вместимост поне 2 литра, стойка и чаена свещ.
1. В средно голяма купа се настъргват трите вида сирена и се добавя брашното.
2. Вътрешността на съда за фондю се разтрива с половинките от скилидката чесън.
3. Добавя се виното в съда и се загрява на среден огън, докато се стопли, но без да завира.
4. Добавя се лимовония сок и ликьора и се разбърква.
5. При непрекъснато разбъркване, се добавя една шепа от сместа със сирената. Когато се разтопи равномерно, се добавя следващата шепа и така всичкото сирене. Когато започне да бълбука слабо и придобие светъл сметанов сос, се добавя индийското орехче и черния пипер.
6. Премахнете съда от огъня и внимателно го поставете на стойката с чаена свещ на безопасно място на масата.
7. Регулирайте пламъка на свещта така, че фондюто леко да бълбука.
8. Сервирайте с много препечени хлебчета на големи филии.
Be the first to comment