Новите политически проекти: Разрояване вдясно

Новият десен проект “Да, България” на Христо Иванов, който има амбицията да представлява десница, отворена към гражданското общество, почти е факт. Премина през учредително събрание, набра успешно членска маса и последното, с което му остави да се справи е регистрацията в Софийски градски съд. Дали там фирменото отделение ще създаде проблем около новата  партия, която се гради около харизмата на бившия правосъден министър е сложен въпрос. При регистрациите на партиите дума имат и прокуратурата, а тя е естествен враг на Иванов и неговият проект, който обяви, че ще се бори за правосъдие, в което главният прокурор да подлежи на контрол.

Но да предположим, че интригата с проблеми в регистрацията не се състои, всичко мине гладко и партията стане факт преди датата на предсрочния вот, на дневен ред излиза по-сериозният въпрос: ще влезе ли “Да, България” в парламента и какво ще стане с малките десни партии, които по социологически проучвания нямат потенциал да са в парламента, ако изборите са днес?

Три месеца преди изборите под чертата са “Да, България”, ДСБ, СДС, ДБГ, сочат прогнозите на “Маркет линкс”, а и проучванията на партиите за вътрешна употреба към 30 декември 2016г. Изследвания на социолозите от “Тренд” пък показват, че Иванов може да разчита със сигурност на хора във възрастовата група между 18 и 45 години, които имат висок образователен статус, добри финансови възможности, концентрирани са основно в София, като разполагат с клетки и в някои от по-големите български градове. Огромната част са с либерални убеждения, а основният им комуникационен канал са социалните мрежи. Те обаче не стигат да се мине бариерата самостоятелно.

Потенциалът, който “Екзакта” вижда в привличане на гласове от страна на нови партии е сред високообразовани и заможни избиратели между 50-60 годишна възраст. 

А ГАЛЪП предупреждава, че всички десни партии, без ГЕРБ, имат триста хиляди души електорат.

В битката срещу корупцията Иванов изглежда искрен, макар в кръга около него да се забелязват хора, които са работили като съветници на министри на ГЕРБ. Той вече очерта и разследванията, по които ще работи: КТБ, “Лукойл”, Първа инвестиционна банка (ПИБ) и “Булгартабак”.

Каквито и сметки да се правят за това кой какви избиратели ще привлече извън сигурните, за десните е по-здравословно да се явяват не разединени, а по-обединени, за  да имат шанс да влязат в парламента. Добре е да се изясни въпроса защо ДСБ не беше в основата на този нов десен проект, който Радан Кънев обяви в края на 2015 г., че прави. И излезе в опозиция, защото правосъдната реформа на Христо Иванов се е провалила. “ДСБ е Христо Иванов”, каза тогава Кънев, който стана и най-отявлената опозиция в парламента на ГЕРБ. Хилядите разговори, които Кънев проведе с представители на либералната общност, които са и най-верните поддръжници на автентичното дясно, обаче не дадоха резултат и е добре да бъде обяснено защо. Вероятно за партийните наблюдатели мотивите са ясни – ДСБ е стара къща и въпреки реформаторската позиция на нейния лидер има достатъчно неприятни спомени за приватизационни и други сделки, както и за скандли и раздели. Нормално е нова партия да се прави с нови хора, но това трябва да се изясни на потенциалните избиратели. Най-малкото защото ДСБ са и най-естествения партньор на “Да, България” и заедно имат някакъв шанс да прескочат бариерата.

В търсене на партньори не изглежда СДС да разглежда “Да, България” като съюзник. Макар в най-старата партия да има хора, които да смятат, че такъв съюз е здравословен като шефа на СДС-София Любен Петров, който наскоро беше отстранен от поста. ДБГ не дава знаци, че би подкрепила “Да, България”, а на ДСБ хората на Кунева гледат с неприкрита досада. ДБГ и СДС държат заедно марката Реформаторски блок, а техен говорител стана Петър Москов, който бе изключен от ДСБ и който обещава да привлича структури на ДСБ.

Всички тези неясноти и дрязги връщат десницата в позицията от предсрочните избори през 2013 г., когато партиите от автентичното дясно пространство мериха сами сили на изборите и останаха извън Народното събрание.

Ако сега този провал се повтори и всеки играе сам за себе си, без представителство вътре в парламента ще останат и Христо Иванов, който призова гражданите да се политизират, и ДСБ, които се държат като опозиция на ГЕРБ от близо година, и СДС, които носят автентичната марка, и ДБГ, които произвеждат най-много реформаторски закони. На всички тях ще им остане ролята на партии извън парламента, които да са креслив противник, без лостове да я контролира.

Този вариант не е добър очевидно е неприемлив за десницата. А засега единственият шанс за автентичното дясно е “Да, България” да набере още скорост е в оставащите два -три месеца до изборите да убеди колкото си може повече десни и реформаторски настроени граждани, които гласуваха за ген. Радев, за да накажат ГЕРБ, или изобщо не гласуваха, че има проект, който те да припознаят. А не да оставят в избирателите впечатление, че новите идеи са претакване на зеле.