Г-н Пенчев, каква е оценката Ви за работата на администрацията?
Имам много забележки към администрацията. Тя работи надменно. Администрацията е длъжна да се научи, че трябва да обслужва гражданите, защото всеки гражданин иска да получи отговор на своето прошение или запитване. Гражданинът трябва да бъде изслушван с необходимото уважение. При изготвянето на Административнопроцесуалния кодекс аз настоявах принципът да бъде не на мълчаливия отказ, а на мълчаливото съгласие. Т. е. администрацията да бъде активна, а не гражданинът да чака с години отговор. Разбира се, този принцип на мълчаливото съгласие не може да се прилага при строителните разрешения. Доводът на народните представители да отхвърлят принципа на мълчаливото съгласие беше, че понеже държавната администрация е корумпирана, ще се корумпира още повече. Но аз винаги задавам следния въпрос: ако се приеме, че администрацията работи лошо и е корумпирана, защо трябва да страда гражданинът?
Трябва ли да се промени нещо в тази институция и нейните правомощия и какво да бъде то?
Смея да твърдя, че за моя мандат успях да популяризирам институцията сред хората и да покажа как тя може да помага. От началото на мандата си поддържам активен контакт с гражданите, имам ежеседмична приемна и пътувам в страната за среща с граждани от всякакви възрасти. Това направи институцията разпознаваема.
И в момента работя с уязвимите групи, които са в по-застрашено положение, и те няма как да бъдат активни в търсенето на контакт с омбудсмана. Става дума за лишените от свобода, за психиатрични клиники, за хора с увреждания, за деца в институции. На такива места омбудсманът отива със своите екипи и проверява условията – дали няма предпоставки за нечовешко отношение – психическо или физическо, но и на място събира болката на хората.
Истината е, че повишаване на доверието на хората към институцията води до увеличаване на респекта на другите органи към омбудсмана. В цял свят омбудсманът е посредник между гражданите и институциите и като такъв той може да препоръчва, да настоява.
По мои наблюдения у нас омбудсманът може да поеме и други задачи, да му се разширят функциите, което ще излезе и по-евтино на държавата. Като например да проверява как се прилага конвенцията за правата на хората с увреждания, в някои държави омбудсманът обединява и защитата от дискриминацията, и закрилата на децата. Може да се обособи детски омбудсман в рамките на националния, възможно е да се направят териториални звена, за да бъде по-близо до хората. Казвам го, защото имаше един институт на обществените посредници, които се избират от общините, но този институт не проработи. В началото имаше някакъв опит и тези посредници бяха 20, сега са 10-ина за 265 общини. Би могло да се помисли да бъдат регламентирани по някакъв начин в закона за омбудсмана и да имат връзка с националния омбудсман, който да гарантира тяхната независимост. Много неща могат да се предприемат, при положение че институцията работи добре.
Омбудсманът е буфер между гражданите и администрацията, т.е. той поема напрежението и го канализира – дали става дума за доставчици на обществени услуги, дали става дума за централна, или общинска администрация. По време на бурните 2013-2014 години – време на протести, първо потребителски, а после и с политическа насоченост, се показа, че омбудсманът е необходим за нещо друго. По закон той е медиатор и показа възможност да бъде медиатор на обществото – между отделните граждани. Целта е да се притъпят тези противопоставяния, дори и етнически.
Оказа се, че политиката за интеграцията за 25 години не е проработила. Убедих се в това при моето посещение в Гърмен, където се срещнах и с инициативния комитет, и с представителите на ромската махала. Успях да видя какви са проблемите и не си тръгнах, докато се уверя, че няма да има физически сблъсъци.
И какви са точно проблемите в Гърмен, и кой носи вина за създалата се ситуация там?
В случая незаконното строителство е проблем в цяла България, не само за ромските махали. Строило се и се строи незаконно, а контролът е бил много малък. При положение че държавата търпи незаконното строителство и съществуването на такива къщи в продължение на години и изведнъж реши да прилага закона със закъснение, се получава хуманитарен проблем, защото една голяма група хора остават на улицата поради факта, че нямат други жилища. Превантивната дейност на държавата е много важна и при срещата ми с българите, и при срещата с ромите изводът е един – няма държава. Смятам, че държавата трябва да влезе в тези гета, да се види как може масивни постройки да бъдат узаконени, а тези, които не стават за живеене, да бъдат съборени. Да създаде дългосрочна политика за изход от ситуацията и за това, какво точно трябва да се направи и как то да е разположено във времето. Случи ли се това, аз съм убеден, че и българи, и роми ще приемат да търпят известни несгоди в името на решаването на проблема. Още повече че в Гърмен са им били продавани земите, на които са били построени жилищата, издавани са им удостоверения за търпимост и у хората е създадено впечатление, че къщите им са узаконени, което е невъзможно при сегашния действащ закон. В случая имаме не само бездействие на властите, но и действия в обратна посока – за заблуждение на хората.
Ще понесат ли отговорност политическите лица, които са въвели в заблуждение хората, че къщите им са узаконени?
Вече излезе, че е виновен бившият кмет Ахмед Башев. За установяване на неговата вина си има прокуратура. Моята задача е да се притъпи това напрежение, а това става с една дългосрочна политика за интеграция на ромите, за хората с увреждания и за другите уязвими групи. Ако това се случи, всички ще стиснат зъби и ще изтърпят негативните последици като санкции или други действия, защото ще знаят, че има светлина в тунела. В момента наблюдаваме просто едни спонтанни инициативи за събаряне на къщи, предизвикани от протестите на българите. В Гърмен нямаше проява на политика и затова българите казаха, че не са удовлетворени от събарянето на десетина къщи, а искат всички 120, които са незаконни. Ромите казват: това са ни единствените къщи, ако ги съборим, къде ще отидем. Ще отидем на друго място, където също ще строим незаконно. Не е това изходът. Идеята при такива обществени казуси е, че омбудсманът може да бъде много активен в регулирането на тези отношения. За моя радост бях приет и от българите, и от ромите с необходимото уважение и сигурно съм го заслужил, защото хората знаят, че не защитавам лобистки интереси, а искам да намеря някакво работещо решение, за да могат хората да живеят в мир помежду си. При този тежък икономически живот, който се живее у нас, поне да не се мразим и да бъдем толерантни един към друг.
В Стара Загора също успях да вляза в ролята на медиатор. Там поддържах диалог с кмета и с ромската общност и за наша радост, имаше чуваемост, имаше план. Масовото събаряне беше спряно и беше обмислено как да стане така, че да няма бедстващи хора. Важно е да се уточни, че никой не е против спазването на закона, защото той е за всички. Само че събарянето трябва да става своевременно. Когато това не се случва, трябва да има разум, да се търси решение тези хора да не останат на улицата. Имал съм десетки случаи, когато съм се застъпвал пред строителния надзор не за роми, а за българи – да не им бъдат съборени домовете, защото са единствени. Законът е много строг и аз съм реагирал неведнъж пред народните представители в този закон да се даде възможност на администрацията, както и на съда да прилагат принципа на пропорционалност – когато има масивни постройки, изградени по всякакви строителни правила, но за които нямат документи по сега действащия закон, те да не бъдат събаряни. Нито собствениците, нито обществото имат интерес една стабилна постройка да бъде съборена.
Be the first to comment