Да те интегрира предразсъдък

„Няма такова нещо като „раса” от научна гледна точка, Брайд, така че расизмът без раса е въпрос на избор. Понятието за него се разпространява, разбира се, от онези, които имат нужда от него. Хората, които го прилагат в живота, биха били нищо без него.”
Цитат от последната книга на американската писателка Тони Морисън „Бог да бди над детето”.
Мислих си, че като кацна в Осло – вратата към рая и от съня ми ще отлитне спомена за топлото слънце на моето детство… От полярния студ пътищата ми към толкова много гробове в моя Сливен ще замръзнат… Ще забравя усмивките и прегръдките на живите близки и приятели. Тези отчаяни мисли идват от самовнушението. Сякаш нищо не се е случило между момчешкия ми стремеж и застаряващата ми плът. А някога мечтите от душата ми излитаха. Днес по жиците накацали, подготвят се завинаги да отлетят…
А бяхме няколко – убедени, че ще срутим предразсъдъка. Уж жертви – най-коварните от тях перверзно се прегърнаха с него… Така се случва, когато подценяваш очевидното. За заченатите в робски утроби духовният устрем им е чужд. Мъдростта – познанието ги плаши… Така дивашки още ме оплюват – МНОГО Е ОПАСЕН…!
Предразсъдъкът фанатизирано отказва да проумее как по нашите земи в цедило праотците ни донесли кукления театър. Свирейки по площадите на царства и империи очовечили цяла варварска Европа. Предразсъдъкът не чува ЛАДА ни. Как красиво звучи в симфониите на цялата световна класика. Не признава фактите за пролятата кръв от роми за свободата ни. За потта на хилядите железари, майстори на плугове и лемежи, орали плодородната ни земя… За пеещите каруци, огласящи трепета на утрото по пътищата на България. Предразсъдъкът зловещо мълчи. Не дава отговор накъде ни води тази интеграция. От както се помня ни натрапва, че Родината ни България не е наша. Принос сме нямали за нейното развитие. Углавно ни залива с лъжи: „Милиарди лева всяка година харчим за ромите, за да не хукнат из Европа…” Кои роми визира и днешният министър председател? Без да е видял тези, които надлежно със свои пари са си купили самолетни билети и кацнали от София в Лондон, Берлин и Осло. И само за три месеца от потъпкани, унизени и маргинални виждаш нормални европейски хора. Кого заблуждава и този премиер…? Никога тези милиарди не са отивали при ромите. Те са подла измислена схема за корупция. Чрез престъпната им дезинформация лъжат Европейския съюз и САЩ, че сме „имигранти в България”. „Застрашаваме националната и европейска сигурност”. За нас „децата не са ценност”. Да се чудиш и маеш. Западните държавници знаят истината. А им вярват…! „Подаряват” им тези милиарди. Вероятно заради по-важните им „стратегически” интереси от нуждата да решат „проблема” с ромите. Как и днещният едва прикриващ предразсъдъците си генерал-премиер ще признае, че политиката им към нас е нарочно сгрешена? Убеден е, че не сме „автентични” граждани на България. Но по-подлото в тази дългогодишна сага е, че предразсъдъкът винаги има под ръка слугинажни роми. Човек трябва да е гьон за да отрича. Слугинажите легитимират демагогията му, че ни ИНТЕГРИРА… Тази идилия от новоизлюпени псевдодемократи, маскирайки се в леви, десни и гражданско обещество демонизират ромите с подла цел. Плашейки маргиналните и бедни като църковни мишки чистокръвни българи да гласуват за тях. А „услужливите” роми им помагат да купуват маргиналните и бедни роми да гласуват за тях. Болната им амбиция за ВЛАСТ И ПАРИ е гангренясал фетиш…
Като заточеник. крача по брега на Северно море и леденият вятър ме пронизва с въпрос: Как е могло в моята България от раждането до смъртта поколения роми да живеем примирени, че тя не е наша държава? И въпреки че за предразсъдъка отговорите са невалидни, като Маркесовия герой от повестта „Няма кой да пише на полковника”, чакам отговор… Като капката в пещерата, оформяща сталактита неусетно и завинаги, предразсъдъкът ни натика в „екзотична” клетка. Тъй сантиментални, романтични и волни като роби. Чакаме подаянията му. Слугуваме му и се нахвърляме срещу всеки, който застрашава трохите ни. Колко много се поддадохме на това скотско живеене. Негодникът предразсъдък успя да ни превърне в глутница егоисти и самолъжци. Ежедневно обезмисля стремежа ни към познание и професионално осъвършестване. Предразсъдъкът ни наложи стратегия за „развитие” на която „успехът” можеш да очакваш след раждането на пра-правнука си… Натрапва ни робски критерии за човешко развитие. Да е „естествено” и „нормално” да осъзнаем, че ни липсват всякакви качества, за да участваме в развититето на нашата държава. Представа си нямам. Предръзсъдакът, който ни щампова със зловещия профил: „диво племе”, „всички крадат”, „шият дрехи и младите ромки си продават плътта на всеки срещнат” защо афишира „политическо” партньорство с шепата с престъпни традиции роми? Въпросът отдавна не е хипотетичен. Целта е, те да бетонират зловещия профил. Да извършват погрома, обезмисляйки талантливите, високо образованите и морални роми. И трябва ли така да се отрича…? Когато роб мачка роб няма никакво развитие… Толкова е карикатурно натрапеното самомнение на „оригиналните”, „автентичните” и „неповторими” българи за генетичното си превъзходство.
За шепата със зловещите традиции роми моите съждения са кошмар… Кошмар съм и за снишените и лъчезарно усмихнатите проектажии. За „автентичните”, „оригиналните”, „неповторими” и предразсъдъчни българи съм „опасен враг”. Дебнещи да ме стегнат в усмирителна риза… Да папагалствам за коматче хляб: „българин да се наричам, първа радост е за мене.” Представа нямам що за радост ще е, ако пълзя в краката им и се преструвам, че ценят писателските ми усилия, например. Книгите и статиите, които съм написал, за тях са без всякакво значение. Но не съм само аз потърпевшият. На десетки талантливи и високо образовани роми, които надскочили тяхната озлобена и примитивна представа, са им сгорчили живота. Брутално ни зачеркват от духовния устрем на човечеството… Методично изтриват от националната памет ромския ни принос. Присвояват си го за знаме и величие единствено за себе си. Моят прадядо Хаджолу, ако беше жив, щяха да му разкажат играта: „Как така ром опълченец на Шипка?. Само ние чистокръвните българи сме си проливали кръвта за майчица България”.
Баща ми и майка ми не ме научиха как се осребрява патриотизъм… Бледолики и мургави туземци от „българската” раса чрез омразния си „патриотизъм” към ромите така престъпно забогатяват. Физиономии като на мургавите „патриоти” гъмжи в махалата. Отдавна ги изпращам на генетичен преглед. Сертификат за българския си произход да придобият… Но те цинично ми отказват… Страхът, че в рода им няма никой за да се гордеят, мира не им дава. Вулгарно фалшифицират историята на България. Не им пука, че предразсъдъкът им е „политика” против държавата България. Гьобалсово лъжат и ни натрапват, че сме дошли вчера.
И въпреки липсата на морал, предръзсъдъкът е гранитно як. Вековно непоклатим и устойчив. От освобождението та до днес в условията на мутренска демокрация винаги е разчитал на безхарактерните интелектуални съвести. Ах, тези съвести… Виждал съм ги как за стотна от секундата могат да се усмихват. Но не успяват да прикрият хамелионщината си. Хранят се с лексиката и „вълкът е сит и агнето е цяло”. Каква солидарна подкупност демонстрират тези интелектуални съвести…! Като глухонями далтонсити „загрижени” и за правата на ромите, двадесет и пет години си живуркат с европейски стандарти…
С някогашните „приятели-съмишленици”, днешни конформисти отдавна не се поздравяваме. Уж щастливи, а с гузност профучват покрай мен. Да бях попречил да заемат постове и да присвояват незаслужени заслуги. Да бях прелъстил поне жените им. Каква метаморфоза… Вчерашни фанатизирани слугинажни комунисти, днешни фанатизирани слугинажни демократи. С гранитни погледи прикриват безчувствената си „либерална” разюзданост, без всякакъв свян и съчувствие към своите поголовно дискриминирани събратя. Но аз знам къде ги стяга „чепика”. Книгите, статиите и филмите на талантливите роми са им кошмарен сън… Ако можеха да ги затрият и да останат само те – „най-голямите ромски поети”, „революционери”, „идеолози” и „бащите на ромите”, щяха да го направят с рецидивистична страст. Но не могат. За туй живеят със страхова невроза в някой вестник или издателство да не излезе на друг статия или книга. Злобеят и без всякакъв повод заливат с помия еродицията и остроумния ми сарказъм. А много отдавна съм ги предупреждавал да ограничат ненаситната си консуматорска наглост. От толкова безброй „спечелени” и безмислени проекти чревоугодническите им страсти превърнаха рефлексиите им като на наркомани. Заради един „кенеф” / като младежи така наричахме градската тоалетна/ са готови да маргинализират цялата ромска общност. Плачат, че „гръбнакът на ромската интелегенциа е пречупен”, но не признават съучастничеството си в тази пъклена дейност. Не са и съгласни, че повечето от тях са видимо полуграмотни висшисти с дебилски уклони.
Сега вкупом предразсъдък и комформисти ще надуят ноздри, че съм върл антибългарист. Не съм им благодарен за тяхната „толератност”. И изобщо не вярвам, че българите са построили „Китайската стена”, „Египетските пирамиди” и „Христофор Колумб е родом от село Джулюница – Лясковския край”. Десетки пъти са им разяснявал. България има по-сериозни аргументи за гордост. Нацинално- освободителното движение и изграждането на българската модерна държавност не е само дело на „чистокръвни” българи. Основоположникът на етническата толератност дякона Левски го ползват за прикритие. За тези „патриоти” с предразсъдъци мислите му: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност” са празни приказки. Узурпирали цялата памет и документация за миналото. Блокирали са бъдещето. От толкова нагло разминаване с думите на Левски, са ги изтъркали. Омърсили са ги. И за тях нямат никаква стойност. Окачват портрета му на видно място в огромните си кабинети и капка срама нямат от долнопробните си цели за България. Не им пука. Да обезмислиш правото на една цяла общност да живее и работи за своята родина е престъпление. Да обезмисляш и отричаш стремежа, труда и таланта на една цяла общност е престъпление.
И тъй сме живяли сякаш никога не сме се раждали.
От ежедневният ми опит за нормално общуване с предразсъдъка като от скенер изкача селски тарикат. Очите му ме фиксират като сто доларова банкнота… Чул е, че съм имал влияние сред ромите. Докладвали му, че съм иронизирал измисления ни ромски цар. А той чинно ми се усмихвал и казвал: – Не мога да ти се сърдя. Много си умен… Не обичам да обобщавам без серизни факти и аргументи, но на чаша ракия с цел да ме предразположи да му слугувам, предразсъдъкът ми се е изповядвал. Нямал ласките на майка си, баща си и ближния. От дете е намразил селския си корен. Мирисът на животинска тор и яката грубост на обикалящата го среда. В него се е напластявал стремежа да се измъкне от досадното невежество. От елементарния критерий на съселяните си. Живяли с векове в условия, в които е живял и той. И сега тук в градската „потиснатост”…, не успява да се откопчи от мисълта, че е техен наследник. Сетивността на предръзсъдъка да схваща кучешката природа на човека е неговото най-мощно оръжие. За него моралът е измислица на Бог. Убеден е, че Бог физически не съществува. И с лекота, който му се изпречи на пътя, го обявява за предател и враг. Най-малко застрашаващ „националната сигурност”. Винаги съм се чудил на масовката как екзалтирано се възхищава на предръзсъдъка. Не трепва от определенията му за нея, че е „лош материал…”. От афиша, че е раздавач на порции и е непреодолим фактор в държавата. От обещанията му, че щом стъпи в парламента минималната заплата ще стане 1000 лв. И въпреки че пред очите им дъвче своите „съратници” в борбата и после ги изплюва все в името на „велики национални интереси…”, се захластва от ловкостта му. От въжеиграчеството му. Как с лекота умопомрачително забогатява. Сменя жените си като носни кърпичики. И всеки три месеца раздава на слугите си по десет петнадесет маркови костюми. Нямал място в гардероба си… И кой ще оспори извода? Няма по-голяма хранителна среда за предразсъдъка от вековната изостаналост на поколенията. Възпитани и отгледани в условията на примитивни и първични цели за оцеляване. И днешното не иска да признае, че предрзсъдъка е посял семето на страха и безкрупулността. За повечето, угрезенията са мекошавост…
Далече тук в земята на Викингите, аз чувам звъна на камбаните на храма „Александър Невски”. Събуждат трепета и яростта ми. Хей, българи, предръзсъдакът не убива само мен. Убива и вас. На път сте предразсъдъка да ви превърне в шепата роми със зловещата престъпна ценностна система. Не се ли усещате, как ви натрапва за елит хормонално сбъркани мъжаги. Сексуално разкрепостени „експертки”. Певачки с пищни физически атрибути, задоволяващи оманячените му първични страсти. Улични бандюги облечени в костюми „Армани”. И днес предразсъдъкът е заприличал на „човекът от народа”. Овладял входовете и изходите на държавата ни. Разкрачен между баслословните финансови потоци, течащи от запад и изток с лекота ту е царски републиканец, болшивишки буржоа и етнически либерален хищник. Насъсква ни да мразим себе си, ромите, турците, евреите, руснаците, американците, исляма, християнството и всичко, което ще го легитимира да векува във властта. Не се ли усещате, че сме жертва на зловещите му страсти и алчност. Човешкият живот за предръзсъдъка е нищо.
А усмивките на моите внуци са бистри и кристално чисти като Рилските езера. Как ще осветяват пътя ни от миналото към настоящето? Да ни пазят от внушенията на предразсъдъците ни? От безмислената злоба и омраза? Как ще ни измъкват от чувствата ни за малоценност? А тъй се надявам усмивките на моите внуци да бъдат частица от паметта на нашата България. Ще имат ли спомен от четиридесет годишната ми обич към милата им баба? Усмихнатите ми звездички и те преди да проходят песен пеят. За миг забравям за прахосаното време. Но страхът ми от предразсъдъчното време виси като домоклиев меч…
Вайкам се, че пътя ми премина обезмислен от предразсъдък. И разбирам, че е самата безнадеждност. И вероятно ще си отида от този свят с илюзията. Заедно можем да изчистим от блатни и мухлясали покрития и ромските ни духовни знаци. С борба и твърдост да ги положим в пантеона на пеметната съкровищница на нашата родина България.
Осло
2015

1 Comment

  1. За интегриране на ромите през 2005-2015 г.
    Република България, отбелязва застой в политиката за ромската интеграция. Политическото внимание от страна на институциите върху изпълнението на политиките за интеграцията, въпреки усилията на донорските организации и про-ромското гражданско общество да насърчат политическата ангажираност на правителствата приз тези 10 години по ,,Десетилетието на Ромското Включване” в България и до днес политическият диалог относно интегрирането на ромите, не може да се състои. Не че неможа да се състои но не бяха извършени и промени по изпълнение на политиките за ромска интеграция!

Leave a Reply

Your email address will not be published.