Съюзът на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от поредния удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.
Скандален текст, въведен като „изключение“ от общите правила в току-що приетия Закон за обществените поръчки, освобождава държавните институции от задължението да обявяват обществена поръчка при „закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги“.
Това „изключение“ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми, които ги интересуват. Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии и последните се превръщат в служанки на държавата. А тя от своя страна си купува медиен комфорт. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси.
Качеството на медиите, тяхната лоялност и отговорност към собствената им аудитория, няма да бъдат критерии, по които държавата ще ги избира за свои партньори.
Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар. В условията на жестоката и повсеместна криза в медийния сектор управляващите с плащания под масата ще решават коя медия има право на съществуване и коя не. И ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта.
Защото вече е публична тайна, че при липсата на частни инвестиции и на конкуренция на медийния и при уродливата монополизацията рекламния пазар именно държавата – пряко чрез обществените поръчки и косвено чрез послушната финансова олигархия – контролира единствения спасителен кран за медиите.
Редица политолози, юристи, бизнесмени и дори депутати открито нарекоха този текст „лобистки“. Той се появи в този вид доста изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала. Вносителите се оправдават, че подобна клауза е предвидена и с прословутата евродиректива 24/2014 г. Тя обаче е прочетена твърде буквално и без оглед на реалното положение в България, защото това устройва нашите самозвани демократи, като им помага да корумпират и развращават медиите с цел да задоволяват своите властови и икономически апетити и амбиции. Има сведения, че депутати, изразили резерви или възражения относно въпросни текст, са били подлагани на интензивна обработка да го гласуват.
Бързането при гласуването на закона без широко оповестяване и надлежаща обществена дискусия, разработването му на тъмно, само доказва неговия лобистки и антидемократичен характер – и това се отнася не само до въпросната разпоредба, изключваща медиите от сферата на задължителните обществени поръчки. Експерти посочиха и редица други недостатъци и недомислия, които обективно оставят или дори умишлено отварят вратички за корупция. Затова СБЖ се присъединява към призивите президентът на върне закона, което да стане повод да се състои заобиколената дискусия и законодателите да се съобразят с нейните резултати.
Примерът с този пряко насочен срещу свободата на словото и независимостта на медиите закон е продължение на съзнателно и умишлено провеждан години наред курс на установяване на фактически контрол над медиите. Този курс вече доведе българските медии до пълна безизходица и до деградация на журналистическата професия, до състояние, несъвместимо с положението ни на страна член на ЕС.
Парадоксално е, че Брюксел, от една страна, налага на България порочни медийни политики и практики, срещу които впрочем се надигат остри възражения и протести сред медийните общности в редица страни членки, а от друга – си затваря очите за тоталната липса на прозрачност на собствеността и финансирането и за уродливата монополизация в българския медиен сектор, особено при сегашното правителство. Плачевният резултат е, че България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел срамежливо ни критикуват.
В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена. Журналистическата професия в България и българските журналисти спешно се нуждаят от законови и икономически механизми и гаранции, които да ги защитят от произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив. СБЖ настоява атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд. Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може са има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация.
Be the first to comment