Алито и роклята на жена ми

Няма какво да ме питате защо продължавам да протестирам срещу съвместния живот с циганите. Не искам да живея в близост с махалата. Не и в този й вид. Разраства се непрекъснато, сякаш тези нашите са пуснали информация, че в селото можеш безнаказано да обираш всичко. Няма полиция, няма нищо. Идвал някакъв униформен, ама само така казват, иначе не познавам хора да са го видели наистина. Прилича ми на спомен за полицай. Циганите не се страхуват от истинските полицаи, а на спомен за полицай хич и не му обръщат внимание. С нашите цигани доста време, в продължение на години, тоест откакто се помня, се оправяхме някак. Що се отнася до мене дори съм плащал на Алито да ми пази къщата, и то съвсем скоро, когато бях за две седмици при сина в Мюнхен. Имаше някои липси, ама няма как да няма, като съм дал ключа от дома си на циганин. Не бяха кой знае какви. И все пак бяха забележими. Още на следващия ден след като се прибрах от Германия видях жена му с много позната рокля. Някога беше на жена ми, подарих й я за един рожден ден. Не знам защо я пазех, след като с жена ми отдавна не сме заедно. Нито тя си я взе като се разделихме, нито аз после направих опит да я подаря на друга жена от селото или поне да я изхвърля на боклука.

Вероятно става ясно, че с жена ми се разделихме съвсем мирно. Тя отиде да живее в Аликанте при дъщерята. Грижи се за двете внучета. Всичко щеше да е мирно и тихо, и почти нямаше да обръщаме внимание на раздялата, след като сме живели заедно трийсет години, но тя демонстративно обяви, че иска да се разведе с мене. Без много задълбочени обяснения. Бил съм й омръзнал, защото съм непоносим като характер. Не съм бил толкова лош, но за нея трябвало мъжът й да притежава съвсем други качества. Чудех се дали да се смея или да въздишам тежко. Как да е преживях обвиненията й и желанието да се разделим по взаимно съгласие. Ама като видях жената на Алито с роклята на жена ми, нещо ме жегна отвътре. Все пак с нея бях преживял най-хубавото от живота си. И трудности, и радости. Отново няма да се задълбочавам. Каквото и да беше станало помежду ни, нямах желание жената на Алито да я виждам с тази рокля. И отдалече да си въобразявам, че жена ми е дошла от Аликанте да се съберем отново. Какво можех да направя? Алито си е циганин. Прерових къщата основно и установих, че освен роклята липсва и една права лопата. Още на следващата сутрин го попитах кога ще ми я върне. Намерил какво да вземе. Нито ще копае, нито нещо друго може да направи с нея. Има две леви ръце, дори и да краде като другите цигани не може. Но той отричаше, не бил я взел. Тогава веднага помислих, че я е продал за два-три лева. Оказа се, че още не го е направил. Само бил влязъл в преговори. Съгласи се срещу два лева да ми я върне. Върша си работа по градината с нея.

Разказвам за отношенията си с циганите от нашето село, за да обясня защо сега протестирам срещу тях. Както вече казах надойдоха разни техни роднини, сякаш бяха пуснали обява. И все едни много по-черни от нашите, и доста по-крадливи. Реално това стана на няколко пъти. Винаги беше свързано с някакви избори. Аз поначало, още от социалистическо време, гласувам с нередовна бюлетина. Надрасквам нещо срещу властта и я пускам в урната. Винаги така съм правил. Никога не съм имал проблеми. По време на соца просто скривали нередовните бюлетини и ги заменяли с редовни, знам го от сигурен източник. Някогашния партиен секретар. Дълго време не бях го виждал, изчезна от селото. Беше се запилял по града да прави бизнесменски и всякакви други пари. Наскоро се върна и започна да изкупува земята от всеки, който се съгласеше да продава. Някога дядо му и баба му са били най-големи бедняци, викали са им Гольовците, сега той е най-големия земевладелец в околността. Та с него веднъж се заговорих за недействителните си бюлетини. Тогава го предупредих, че циганите се увеличават постоянно. И той се съгласи. Всички знаеха, че циганите избират новия стар кмет, който трети мандат управлява. И нищо полезно не е направил за селото. Само дето след всяко негово избиране циганската махала се разраства.

Още тогава, когато говорих с бившия партиен секретар, който сега също е партиен секретар, ама не на една, а на три партии последователно, разбрах, че заради голямото количество цигани в селото се получавали парични помощи. С тези пари трябвало да се създаде поминък за циганите. Нещо да работят. Ама кметът и другите около него, все от партията, която ни управлява, си строяха къщи-палати в близкото село. Не в нашето с огромната циганска махала. И вече, на всички е известно, след като броят на циганите застрашително нарасна, се преместиха в къщите-палати. Там си живеят. Имат високи дувари, охрана също имат, и циганите за тях не представляват опасност. Но за мене и моите съселяни представляват дори голяма опасност. То е като скакалците, да видиш тук там един или два, е дори интересно. Ама ако се появят облаци скакалци унищожават реколтата. Като облаци скакалци са циганите в нашето село.

Всяко село може да понесе определено количество цигани. Докато при нас станаха толкова много, че тези които са получавали пари, за да ги интегрират, както се казва, сега го напуснаха. И се преместиха в къщите-палати с високи зидове и бодигардове. Но аз няма къде да се скрия от гладните цигани. И протестирам. Лошо е, че като започнаха да събарят незаконно построените им бараки, започна да ми става жал за тях. Главно за дечицата им. Какво са виновни, че са се родили цигани в държава, на която не й пука за тях. Невинни са, както са невинни всички деца. Прибрах и четирите момченца на Алито да живея вкъщи. Храня ги, всичко им давам, да се чувстват добре и да растат. Но Алито и жена му с роклята на моята жена не ги искам. И сега съм решил, че повече няма да протестирам както до сега, пред кметството. Стоя прав с часове и краката ми се подуват, та не мога после да си върша работата. Ще отида в съседното село, където всички наши големци си построиха къщи-палати с циганските пари от международните организации. И ще им кажа, че трябва поне Алито и жена му с роклята на жена ми да се приютят при тях. И място имат, и нали с техните пари са построили къщите-палати с бодигардове и всякаква друга охрана.

1 Comment

  1. Всяко село може да понесе определено количество цигани.

Leave a Reply

Your email address will not be published.