Задаващите се на хоризонта президентски избори нажежават страстите в българската политика. И докато в най-голямата партия всичко е изчаквателно спокойно, в основната опозиционна формация „завря и закипя“. Проблемите на БСП станаха ясни веднага след местните избори през есента на 2015 година. Това не бяха просто загубени избори за социалистите. Равносметката за тях е нула областни кмета. Местната инфраструктура на партията се стопи. Митът за силните структури рухна. Съвсем закономерно изскочи въпросът за отговорността и смяната на ръководството. Миков стана първия председател сменен на конгрес. А Корнелия Нинова оглави партията. И веднага след като напористата дама пое организацията допусна първата си грешка. Едва ли е имало по-шарено изпълнителното бюро от това, с което тя избра да работи. Толкова различни типажи, образи, личности. Със сигурност може да се каже, че в него има несъвместими лица – от крайни левичари до големи бизнесмени . Това, което беше силата на социалистическата партия в миналото – разнообразието на мнения, политики, визии вече се превръща в нейна основна слабост. Всъщност, цяло чудо е как досега оцеля в битието си едновременно на комунистическа, социалистическа, социалдемократическа, социал-либерална, националистическа, проевропейска, евроатлантическа, неутралистка, пацифистка, бизнес и каква ли още не формация. С подобен меланж не се изправя на крака след тежки загуби.
В капсул детонатор за избиването на повърхността на процесите в партията се превърна едно интервю на Стефан Данаилов пред „Епицентър.бг“. В случая не е толкова важна неговата позиция, колкото че направи публично достояние тежките сблъсъци, противоборствата и разделения във формацията. Актьорът Данаилов изигра ролята на младия Гаврило Принцип, който в Сараево дърпа спуска и убива престолонаследника на Австро-Унгария, което дава повод за началото на Първата световна война. Причините, разбира се, са други. Ако не беше Данаилов, щеше да го направи някой друг. Войната в БСП вече е факт. А че тя ще е жестока може да се съди по имената, които са въвлечени в нея. Всички до един хора с богат политически, институционален и медиен опит.
За разпалването на конфликта допринесе втората грешка на Нинова. Тя инициира вътрешнопартийно допитване, което да номинира кандидатите за президент, които са най-харесвани от структурите. Събранията на 265 организации определиха за фаворит Нинова, втора се класира Мая Манолова, трети Костадин Паскалев, четвърта Илияна Йотова, пети Янаки Стоилов, шести Андрей Пантев и т.н. Нинова публично заяви, че ще се съобрази с мнението на хората, а впоследствие лично номинира ген. Румен Радев и пое отговорност за кандидатурата му за президент. Само че той е чак на 12 място по номинации. Раздразнените й съпартийци започнаха да поставят въпроса: защо тогава въобще се направи вътрешно допитване? В отделен проблем се превърна и статута на генерала, който водил политически разговори, докато е на действителна служба. Критиците на Нинова не пропуснаха и този момент и със сигурност ще го развиват, за да я уязвят Атаката срещу ръководството е в ход. Оформилата се тежкотонажна опозиционна група (Манолова, Миков, Аспарухов, Асланов, Паскалев, Стоилов, цели структури) не предвещава нищо по-малко от челен сблъсък на предстоящия, макар и отлаган от ръководството, национален съвет на партията. Дори сега тактически да замълчат, участниците от вътрешната опозиция със сигурност ще търсят сметка на Нинова. Съюзниците й са слаби и не могат да я изведат от ситуацията (Добрев, Янков, Гергов, ).
Столетницата се изправи лице в лице пред два големи риска. Първият е да индексира дванадесета поредна изборна загуба от ГЕРБ. Въпросът тук е колко още сили ще има, за да издържи на подобно напрежение. Все повече анализатори споделят, че партията е тръгнала по пътя на СДС. Дълга серия от изборни поражения, свиване на членска маса, напускания, скандали, вътрешни конфликти и малък полу-партньор (ДСБ-АБВ), който не те оставя на мира. Излизането на Татяна Дончева от преговорите е лош знак, защото тя е мажоритарен кандидат, който има потенциал да отнеме електорален ресурс от бившата си партия, когато всеки глас е от значение. Вторият риск е от разцепление поради неизяснената идеологическа физиономия и многото „крилца и перца“ вътре в организацията. Развитието и на двата процеса, и това, че вече са видими за цялото общество, е един от най-неблагоприятните сюжети, който може да се случи на партия преди ключов вот. Вече е ясно, че БСП тръгва към президентските избори в състояние на криза.
Единственият начин председателят да овладее и успокои формацията е да спечели изборите. За тази цел ще й трябват нестандартни ходове и изненадващи съюзници. При загуба ще я разкъсат още след втория тур. Нетърпящият отлагане въпрос е как да тушира напрежението до вота. При сценарий, при който все пак успее да наложи генерал Радев, е много рисково да не се сблъска с вътрешнопартиен саботаж и никой реално да не работи за кампанията му. Коалиционните партньори не могат да компенсират отсъствието на собствените ти хора. Това много често се забравя в българската политика. Успокояването може да минава и през игра ва-банк в стил Първанов от 2001, което означава тя сама да се кандидатира срещу вече почти известния кандидат за ГЕРБ. Но поради войната не е ясно доколко цялата партия ще работи и за нейната кандидатура. Или за тази на Манолова. Началото (макар и полусъстояло се) на предизборната кампания на социалистите, преди едни от най-важните избори през последните години, е лошо най-вече за самите тях. Избирателите гледат към БСП през рамо, а скоро може да й обърнат и цял гръб.
Сп. Икономист


какъв е тоз калоян методиев , какво го ебе него какво става в БСП , освен желанието му да я види разбита ? момчето бърка реалността с желана от него действителност и що чини снимката на бившата БКП активистка , сега видна герберка кристалина ?
Много необективен анализ. Защо да е лошо допитването до структурите? А добро ли е партийният лидер на една друга партия да реши еднолично? Значи демокрацията била лошо, а ориенталщината и тоталитаризма е добро? Така ли?