Възраждаща течност

 

Тримата така и не разбраха как се събраха. Със сигурност се познаваха от предишни протести. Но до сега не бяха протестирали заедно. Сега още не протестираха, а само вървяха по тротоара към Народното събрание, според Високия, а според Ниския отиваха към Орлов мост. Третият, среден на ръст, мълчеше и стискаше в ръцете си пръскачка. Беше от детските, розова на цвят, обикновено се пълнят с вода. Поне така реши Дългия. Помнеше, че някога беше купувал на дъщеря си подобна пръскачка. Но нейната, освен че пръскаше с вода, издаваше и остри звуци. Възможно беше и тази пръскачка да издава някакъв звук. Точно сега на Дългия не му беше до детски пръскачки, та дори и да издават звуци. Имаше много по-сериозни мисли и намерения. Чудеше се дали има желание да ги сподели. Намръщи се, наведе глава. Да знаете, че ще се запаля, ако продължават да ни лъжат, каза той с половин уста като кривеше единият ъгъл на голямата си уста. Сякаш не говореше, а оставяше думите една след друга да се изтъркалят между дебелите му устни. Дребния изглежда не го чу. Вдигна поглед към лицето му и попита: Каза ли нещо? Казах, как да не съм казал, отговори Дългия.

Бях се замисли и не те чух, изрече с извинителен тон Дребния. Нямам настроение и не мога да се съсредоточа. Уж съм тук, вървя с вас, но реално съм далече. Не на друго място. А над улицата, по която се движим. Отгоре наблюдавам и себе си, и вас двамата. Реално и вие, и аз вървим по тротоара. Но част от мене се е издигнала високо. И гледа. Казах, че ако продължават да ни лъжат тези от правителството и Парламента, ще се запаля. Ама как ще се запалиш, наистина ли? Наистина! Както не един и двама се запалиха. Нали си спомняш. Много ми е жал за онова чисто момче, Пламен се казваше, дето изгоря пред кметството в центъра на Варна. По-добре да беше запалил няколко от официалните крадци на държавна служба, вместо сам да се пали. Не виждам друг начин, ако продължават да ни лъжат, изрече Дългият, приел като упрек думите на Ниския. В страната ни всяко по-просторно пространство пустее, превърнато в голф-игрище, или е покрито с бетон. Нали се сещаш за такива като нас кое се полага, ама не само за нас, а и за нашите деца, че и за внуците. Затова ще се запаля. Не виждам друг начин да постигна поне някои от целите си. Всичките ми близки са в чужбина. Слугуват. Не искам да повярвам, че толкова надолу изпаднахме и аз, и семейството ми. Щом се чувстваш така, ще ти призная, че вчера имах намерение да се обеся, изрече Ниския. Имам дългове към две банки. И не виждам как ще ги изплащам при тези лихви. Всичко около мене пропада. Но поне сина ще завърши Университета. Платил съм всичко да края на следването му. И наема, и таксите, само трябва да поработва за храна. Все ще открие нещо подходящо. Щом ти ще се самозапалиш протестно, аз мога да се обеся поради същата причина. За да сме по0категорични. От осем месеца протестирам, призна Дългия. Търся работа, но не намирам за повече от два дни. Омръзна ми да ме гонят отвсякъде. Ние с теб не можем да живеем нормално, отбеляза Ниския. Лузъри сме. Така казват на такива като нас. Демек, губещи хора.

Едва тогава двамата обърнаха внимание на човека с розовата детската пръскачка. Беше я вдигнал пред очите си. Много работи у нас не могат да се променят лесно, каза той с широка усмивка, неочаквана за обезсърчителния им разговор. Някои работи могат да се оправят. Ако наистина сте загрижени за природата у нас, намерил съм разрешение на въпроса. Само ми трябва билет за самолета до Морето. Там ще направя каквото трябва, за да отпадне всякаква възможност за бетониране на брега и плажната ивица. И отново размаха розовата пластмасова пръскачка. Какво имаш предвид? – попита Дългия, който имаше намерение да се самозапали, но едва ли щеше да го направи точно сега. Нямаше каквото беше нужно, личеше от пръв поглед. Поне запалителна течност. Уверявам ви, че ако унищожаването на природата ви принуждава към крайни действия, вече съм намерил разрешение на въпроса. Това е, да я наречем, капката, която прелива горчивата чаша на всекидневието. И вече се чувстваме затънали в блато. Потъваме заедно със стотици хиляди, и дори милиони. На твърдата земя са само изроди, които постоянно се карат помежду си, за пари, разбира се. И не забелязват, че едва се държим на повърхността. Само крайни действия, самозапалване, смърт, ще предизвика реакция. Тази пластмасова пръскачка, нали я виждате. Вероятно ви се струва, че е обикновена детска играчка. Но не е. Защото не е пълна с вода, а с нещо, което съм измислил и сътворил. Специална възраждаща природата течност. Дългия и Ниския, макар и готови на самоубийствени актове от отчаяние, избързаха да не бъдат заедно с човека, който продължаваше да размахва розовата пластмасовата пръскачка. Поглеждаха към него с недоверие. Като напръскам с възраждащата течност терена, който ще се бетонира, той остава вечно зелен. Никакъв асфалт не може да скрие природата.

Двамата вече истински бързаха. Дългия със сигурност нямаше да самозапали тази вечер. Ниския също едва ли щеше да се обеси. Двамата изглеждаха не по-малко отчаяни, но вече съвсем друго ги занимаваше. Искаха да са по-далече от човекът с розовата пръскачка. През няколко крачки се обръщаха да видят дали се е запазило разстоянието между тях. Скоро стигнаха Народното събрание. Там както обикновено по това време бяха се събрали недоволни от парламентаристите и от правителството. И на двамата им беше приятно, че вече са част от сравнително шумно множество. Намериха други свои познати, заприказваха се. Скандираха обичайните лозунги срещу крадците и лъжите на държавна служба. Тогава отново видяха човекът с розовата пръскачка. Той се ухили така, че усмивката му да стигне и за двамата, ако решат да я делят. И с кратко движение напръска жълтите павета. Появи се мокро петно. Всичко щеше да остане като част от обикновена шега или дори лудост, ако между паветата не бяха се появили стръкове зелена трева. Тревата за секунди стана висока до глезените. Скоро жълтите павета се напукаха, разпаднаха се на парчета. И не след дълго петното беше зелено от покълналата и растяща трева. Около човекът с розовата пръскачка хората се трупаха в полукръг. Той напръска на още едно място и жълтите павета се разпаднаха почти мигновено. Покара гъста и зелена трева. През това време Дългия и Ниския преобръщаха джобовете си, искаха да съберат пари за билет до Морето.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.