#Това не е национализъм

Всичко тръгна от един спор, отново. С човек, чиято представа за национализъм отговаряше на образа на млади момчета, без образование и бъдеще, с бръснати глави, биещи се по мачове и протести, и с огромното желание да правят циганите на сапун, да вкарат гейовете „да гният по затворите”, а евреите – в газови камери, да мятат павета по джамията, като всички гореописани дейности да бъдат извършвани под въздействието на големи количества евтина бира. Прекарах няколко часа, в които се опитвах да го разубедя. Да му покажа, че национализмът реално е нещо съвсем различно, за да стигна до извода, че всъщност и той е националист. Само че не го знае.

Представям ви Недялко. Той е млад български предприемач. Занимава се с повече неща, отколкото мога да изброя в една статия. Образован е. Развива бизнес, чрез който подкрепя българската икономика. Работил е по множество младежки програми, чрез които е помогнал на толкова много млади хора да започнат собствени начинания, да намерят своя път. Пътувайки в чужбина е разбил представата там за това, че българите сме мръсни и черни хора, живеещи от помощи. Мога да се обзаложа, че за досегашния си житейски път е направил повече за България, отколкото последните две правителства взети заедно. Поне. И го е направил тихо. Без да парадира. Без да се упражнява в риторика от разни трибуни и да се бие в гърдите, че е българин. Той просто е действал. И продължава да действа.

Ще ви разкажа и за едни други мои приятели. Идват от Турция, по народност са кюрди. И да, мюсюлмани са. Та те дори не са български граждани, но са български националисти. Идват тук като студенти. Научават езика и историята ни по-добре, отколкото сбирката „на пейка в Борисова”. Имат намерение и да останат да работят тук, в подкрепа на нашата икономика. Да създадат семейства. Защото обичат България. Тихо. На действия, не на думи.

Няма да забравя реакцията на един от тях, когато му споменах, че помагам на мой познат, роден и прекарал целия си живот в България, да си вземе кандидатстуденстските изпити, който дори не знаеше кой е Ботев… Реакция на искрено възмущение, повече дори и от моето.

Как ли се чувстват претендиращите за националисти, тези, които никога не биха признали тези мои двама познати за българи, пред факта, че са направили много по- малко за KLETA MAJKA BALGARIA от тях?

Моята леля също е националист. Вместо да работи в частния бизнес, което многократно отказва, тя преподава по информационни технологии и информатика в столично училище. С мизерната учителска заплата прекарва безсънни нощи, правейки уроците на учениците си по-интерактивни, по-интересни, по-достъпни. Не съм сигурна, че някога ще получи признанието, което заслужава. Което заслужават всички български учители, отдали се напълно на професията си. Тези, които шлифоват бъдещето на България.

Предполагам, че голяма част от тях също не се определят за националисти. А са.

Не е необходимо да крещиш BULGARIA NA TRI PLANETI по площадите, за да си националист. Не е необходимо да ставаш и да си лягаш с химна. Не е необходимо да изрисуваш по всички части на тялото си ликовете на героите (аз даже го намирам за притеснително).

Най-вече не е необходимо да мразиш, защото това е основната асоциация с национализма. И #Това не е национализъм.

Истинският национализъм е в делника, в порядъка. Да изхвърлиш боклука си на правилното място, да отстъпиш място на възрастен в градския транспорт, да засадиш цветя пред блока си, да шофираш внимателно, да пазаруваш от малкото магазинче, вместо от големия супермаркет… Хиляди дребни и ежедневни актове.

Истинският национализъм е образован и работещ. И тих.

А да си националист е нещо много просто. Много обикновено. Просто трябва да обичаш България, да спазваш законите ѝ, да уважаваш историята ѝ, да работиш за развитието ѝ и да говориш и пишеш на български език.

А ти почувства ли се националист?

Свързани публикации

4 Comments

  1. Просто трябва да обичаш България, да спазваш законите ѝ, да уважаваш историята ѝ, да работиш за развитието ѝ и да говориш и пишеш на български език.

  2. Според мен авторката не визира изпълнението на закона, защото трябва да признаем, че има много какво да се желае от съдебната ни система, както и от полицията. Законите не са перфектни, но и не можем да кажем просто думата ”закон” и да обобщим всички закони, някои от които добри и изпипани закони, други- не чак толкова.
    Но трошенето на влакове, автобуси, площадки и драскането по стените ”Еди-кой-си на сапун” е чисто и просто вандалщина, не е национализъм. Да се напиваш с другарчетата в Борисовата и да заплашваш хора, които ти изглежда съмнително не е национализъм, а е простащина (срещу която закон за жалост няма). Да пребиваш хора, защото си решил, че ти приличат на хомосексуални/араби/цигани/не говорели български/каквато безумна причина има, не е национализъм, а е побой, което законът не толерира. Тези са законите, които трябва да се спазват и според мен, както и повечето нормални хора, са справедливи.

  3. Атанас Атанасов, да не сте съгласен с определена теза е едно, а да обиждате – това вече говори за вопиюща липса на интелект и на елементарно възпитание!!! И впрочем, след като коментирате и законите, знаете ли старата латинска максима “Dura lex, sed lex” (Лош закон, но все пак закон)?

  4. #Това не е национализъм
    Истинският национализъм е образован и работещ. И тих.

    А да си националист е нещо много просто. Много обикновено. Просто трябва да обичаш България, да спазваш законите ѝ, да уважаваш историята ѝ, да работиш за развитието ѝ и да говориш и пишеш на български език.

    Ако само в това се състои вашият национализъм отговорът ми е НЕ защото само това съвсем не е достатъчно да си националист!

    Законът е закон само тогава когато е справедлив! Къде е този закон, че аз него знам? Не съм президент на корпорация или холдинг нито съм мутра!Елементарна и даже глупава статия.

Leave a Reply

Your email address will not be published.