Това, което премълчавах

Измина повече от година, от последната ми публикация тук. Събитията в живота ми течаха като водите на тихияТ бял Дунав – мътни до черно, влачещи утайки от човешки лайна … Поради съображения, продиктувани от характера ми, реших да греба тихомълком срещу течението(с отворена уста), без да споделям неволите си тук … и сега нямам желание да го правя, но ще го сторя заради правдата и човеците, които срещнах по пътя трънлив, и защото доброто, и злото, трябва да се бележат, така както се бележат дърветата в гората, за да не се губят тези, които минават през нея …

Ще започна от там където спрях – писмото до Борисов. Като човек уважаващ словото, и вярващ в неговата сила, се постарах да изпратя въпросното до всичките ни депутати, пръцкащи из кулоарите на родния и европейски парламент, с изключение на тези, които не бяха счели за необходимо да предоставят адрес за контакт в сайта на Народното събрание(десетина души от шайките на мишока с очилцата, и на онзи проскубан сокол), наред с това уважих и водещите български медии, както и около петдесетина такива журналисти(сърбят ме пръстите да им изпиша имената). Споделях разум, а не сеири, затова и не очаквах, кой знае какви реакции от типегьозлъка на изброените горе. Така и се случи, като пръдня под юрган … Подкрепиха ме: Иглика Горанова„Коментатор“, Георги Календаров – „Mars Media Group„, Пламен Петров„blogatstvo.com“, за което им благодаря, както и на всички онези, които споделиха публикацията в социалните мрежи.

В крайна сметка, не успях да предизвикам обществен дебат, за престъпното отношение на политиците ни и институциите, към оперативните програми за стартиране на самостоятелен бизнес от трайно безработни лица и хора с увреждания, но постигнах една малка победа, предизвестена с писмо от администрацията на Министерски съвет. Бяха приели думите ми буквално, и ме третираха като просяк …

Удовлетворението дойде няколко дни след това(04.03.2013), когато получих телефонно обаждане от Бюрото по труда. Покровителствен женски глас, погали ушната ми мида:

– Господин Върбанов, решихме да ви направим една добрина! Няма да вземем в предвид декларацията, с която отказахте участието си в програмата. Вече сме осигурили необходимите консултанти за нашия град, и може да представите своите документи. Трябва да дойдете утре сутринта, защото няма време за губене.(предавам думите по памет)

Челюстта ми натежа … някой бе напукал хемороидите им с шут. Скоропостижно бяха намерили консултантите, които търсеха около две години. По това време, много от кандидатите се бяха превърнали в бенефициенти на въпросната програма – харчеха по предназначение парите, които им бяха отпуснати, а на мен ми предлагаха да се отправя към старта … Осведомих телефонната слушалка, че не проявявам интерес, и държа декларацията ми да си остане в сила, затворих апарата, и ги пратих да си любят майките. Повече не съм ги чувал, нито пък стъпвал в скапаното им бюро, чиито стълби търках в продължение на три години. Надявам се усилието ми да си е струвало,  тъй като имаше и други кандидати, оставени на произвола на чиновническата мърлящина в Силистра, дано някой от тях е успял, въпреки, че проектите се оценяваха по реда на тяхното получаване, и до изчерпване на средствата.

По това време събитията в България се развиваха динамично и драматично, като връхлетелия ме отново артрит. Едни се палеха от безсилие, други от глупост, а аз исках да убивам, но подборно, като разумно човешко същество … Държавата се тресеше в ръцете на служебния кабинет, Борисов бореше хипертоничните си кризи на държавни разноски, докато на мен ми се налагаше да се унижавам като просяк пред лекарите, молейки ги за направления, за да мога да се явя на прегледи, епикризите от които, трябваше да представя пред ТЕЛК, не бих го правил, ако имах пари(има, няма 150 лв.). Тогава дори и личнияТ ми лекар не ме пощади, и той поиска пари, въпреки, че законът е категоричен, че това е негово задължение, покриващо се от потребителската такса. Всички лекари го правели, така ми обясни, с усмивка(в присъствието на негов колега), без да подозира, че рискува да се насере в ръцете ми. Отново преглътнах горчивия хап с глътка разум, и му казах, че ще платя когато мога, а той великодушно ми направи отстъпка, като намали сумата на 15 лева. Това, през което бях минал, ме възпиря да пускам жалби.

Засега ще спра до тук, работа ме чака в ателието …

И понеже идат избори, ми се ще да ви подсетя, че трябва да се гласува, защото тези, които не плащат данъци и осигуровки, но се възползват от социалната система, ще го направят отново, за да подкрепят яловите обещания на днешните управляващи. Аз лично, ще послушам разума си, и ще подкрепя отново ГЕРБ, защото доказаха, че са диалогични, скромни на обещания, и вършат работа, която дава плодове за обществото, въпреки високата цена за хора като мен … има и други, но предпочитам да се кача на автобуса, пред това да вървя пеша и да лапам прахоляка на лизинговите лимузини …

един коментар

  1. Прочетох написаното и ….питам те,защо добрите ГЕРп не ти помогнаха,разбирам,че ги харесваш,ЗАЩО….???

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.