Г-н Белев, парламентът отхвърли налагането на мораториум за разпореждане в защитените зони. Вашият коментар?
Как така ще се спре далаверата? Недопустимо е. А според депутатът от ГЕРБ Любен Татарски, единственият източник на приходи за местните хора в планинските региони е разпореждането и застрояването на държавните имоти. Земите в защитените територии и горите са последното неразграбено имущество на държавата. Явно и тях трябва да загубим, за да почнем от нулата.
Парламентът отхвърли и идеята за мораториум върху строежа на Черноморското крайбрежие. Какви последствия ще има това решение?
Трябваше да бъдат разтрогнати всички сделки за строеж върху дюните. Все още е непълна и мрежата НАТУРА 2000 в Черноморския район. С отхвърлянето на мораториума, незаконното строителство ще продължи, така се поощрява и корупцията. Ще загубят собствениците, ще загуби и държавата.
Как ще коментирате отличната оценка, която министърът в оставка Нона Караджова сама си постави?
Министърът в оставка Нона Караджова не изпълни предизборните обещания на ГЕРБ в сферата на екологията и опазването на околната среда. Беше обещано ефективно управление и развитие на мрежата НАТУРА 2000 – чрез обществено обсъждане и приемане заповедите за обявяване на защитените зони по Директива 92/43. Не е приета обаче нито една заповед за обявяване на защитена зона по директивата за хабитатите. Все още има неприети заповеди за защитени зони по директивата за птиците.
ГЕРБ обеща и приемане на планове за управление на всички защитени територии с площ над 3000 хектара. Какво е свършено в тази посока?
За 4 години бяха приети готовите планове за управление на Шуменско плато, Врачански Балкан, Златни пясъци, Рилски манастир и Персина, като последните два плана се обжалват в съда. Без планове за управление са все още Природните паркове Българка, Беласица, Сините камъни и Странджа.
Увеличи ли правителството на ГЕРБ площта на защитените територии?
Средната площ на защитените територии за ЕС е 12%, а у нас, въпреки предизборната програма на ГЕРБ, тя е едва 5,5%. Реалното увеличение на площта на защитените територии за времето на управлението на министър Караджова е 0,5% – за близо 4 години едва четирийсетина нови местности са обявени от Министерството на околната среда и водите за защитени територии. Не са спазени и редица други обещания – за развитие на зелените площи в населените места; въвеждане на екологични методи за поддържане на поречията на реките – все още се добиват инертни материали от поречията на реките, изсича се крайречната растителност. Няма предприети и значими стъпки за опазване на естествените екосистеми в градска среда. Трябваше да бъдат разработени и 100 плана за управление на приоритетни защитени зони, но няма приет нито един такъв план.
Бяха ли допуснати гражданските и неправителствените организации във вземането на властовите решения?
ГЕРБ обеща това, но не го изпълни. Напротив. Законодателната рамка не беше усъвършенствана, но не бяха създадени и предвидените по Закона за околната среда консултативни обществени съвети – те са записани в закона, но реално не съществуват. Участието на представителите на академичните, научните и гражданските организации в редица висши експертни съвети беше премахнато.
По повод концесиите за златодобив – какви са последствията за околната среда?
Няма действие на човека, което да не заплашва околната среда. Въпросът е до каква степен това действие е ограничено и може да бъде компенсирано. Преди да се разширява дейността на концесионерите, които се занимават със златодобив, трябва да бъде направена експертна оценка на тяхната досегашна и последваща дейност.
Смятате ли че МОСВ оказва контрол върху дейностите на концесионерите?
МОСВ трудно оказва превантивен контрол, а камо ли последващ. Проблемът е в ниското експертно ниво на местните РИОСВ – попадал съм на смайващи по своята некомпетентност заключения. А последните промени в Закона за околната среда даде власт на местните РИОСВ да вземат важни решения, но за съжаление техният институционален капацитет е много малък – недостатъчни щатове, ниско заплащане и текучество на кадри. Последващият контрол, разбира се, също е важен, което МОСВ не прави. И тогава е резонен въпросът – на кого са нужни бланкетни разрешения за дейности, които вредят на природата, щом концесионерите си правят каквото си искат, защото няма кой да ги контролира?
Be the first to comment