Смисълът

Всъщност смисълът, който придаваме на нещата определя тяхната сила и действие върху нас. Съвременният речник и делник е пълен с думи, които приемаме аксиоматично. Либерализъм, универсалност, глобализация, демокрация, благоденствие, бедност, екология, любов, родина, природа. Смисълът, които сме им предали определя нашето поведени, поражда проблеми за едни, а тези които го налагат решават въпросите си.

Дали живеем с правилния смисъл?

Либерализмът е заровен в идеите на Лок за естествените права на човека. Кант дори не ги признава, като естествени права, защото, казва той, човекът е цел, т.е. повече от естествено право е. Човекът просто е свободен. Идеята за свободата на човека, като същество и личност, днес не съществува. Заменена е с права на човека чрез писан от хора закон, а либерализмът е свобода на пазара. И така идеята за либерализма днес е робски процес на владичеството на пазара над свободния човек. Карал Маркс открива, че работникът се отчуждава от труда си, защото е изолиран от продукта на труда си. А ние откриваме, че сме отчуждени от личната си свободата, защото сме изолирани чрез пазара от нея.

Ако се върнем към корените на идеята за либерализма и поставим нещата в техния смислов ред, то би следвало пазарът да е подчинен на свободата на хората.

Като реакция на либерализма се ражда консерватизмът. Консервативно настроените политици се опитват да ни вменят, че това е новият и правилен път днес. Само като си представя напъните на някои към политическата игра с думи като “консерватизъм” ми става тъжно. Консерватизмът е реакция на либерализма, т.е. търсене на реставрация. На кое? Реставрация на обществени структури на единични права и власт за сметка на модерната, но изконна идея за свободата на човека. Във времето след множество метаморфози терминът приема друг смисъл, а именно, възвръщане на старите ценности и устои. Разбира се споменаването на думи като род, вяра и семейство трогват изморената сетивност на човека.

Универсалността, като придобивка на глобализацията ни се натрапва със смисъла си за еднаквост. Но Универсума е цялото творение и отгоре, което не може да значи еднаквост. Това е цялост, която е изградена от невъобразим брой различни, взимоопределящи се и допълващи се елементи. Но еднаквостта носи икономии от мащаба, а целостта предполага разходи за строежи на мостове в пряк и преносен смисъл. Целостта е познаване на закона на Универсума, който е свързан с либерализма в смисъла му на свобода на човека, а той, човекът, може да е свободен, когато духът му не е обременен от свободата на пазара, която задължава с ДДС, лихви, валутни курсове, такси, данъци, храна, облекло и суета. Универсалният закон държи природата с кръговрата, а обществото с чувствата и мислите в перпетумобиле механизъм. Законът на еднаквостта лишава всичко от смисъл.

Глобализацията казват е плоска. Но какво значи това? Отново еднаквост. Но как едно кълбо може да е плоско? И нима в 21 век е полезно да боравим с пред Куперниковите изрази за Земята, носена от три слона? Глобален означава кръгъл. Това е съвършената форма в природата. Глобализацията означава залагане на принципа на кръговрата, показан ни чрез природата, в обществената сфера. Нищо друго. Това означава познание за началото и края, за да има начало. Дори да звучи философски, практичността е повече от видима. Промените на едно място водят до промени на друго, а балансът се постига когато всичко е на мястото си, или се върне там.

Демокрацията трябваше да е управление на народа. Това е смисълът още от Аристотел, но днес демокрацията е управление върху народа. Животът става все по- неудобен, въпреки топлата вода и големите молове, в които можеш да си купиш всичко от хляба до апартамента. Срещу заплащане, а заплащането срещу времето и енергията ти. Едно самозвано малцинство наречено елит, днес- дума без смисъл, решава как ще живеем. Платон задаваше въпроса Кой ще управлява?”, Конфуции-Какво значи да управляваш?”, а ние, дори не смеем да се попитаме – Как искам да живея? Без условия, контрол и наказания, но в справедливост. Друг ни обяснява как искаме да живеем. Подробно е разписал процедури (закони и наредби) и life style, които са една ДЕМО версия на ДЕМО крация, която е прахосване на енергия на хаос на индивидуално ниво, която е много милиарден гигаватов АЕЦ, ползван от едно малцинство. Коя политика, се съобразява с личната воля за живот?

Най- сбъркан е смисълът на благоденствие. Благата се приемат като икономическа и финансова материалност, която се придобива по право или по правило. А благото е добротата. Това е духовна категория. Стремежът към благоденствие е далеч по- близък смислово до 10- те божии заповеди, отколкото до спестовните продукти на търговските или операциите на инвестиционните банки. Социалната политика на никое правителство не носи благоденствие, носи мизерни помощи на залостените възможности. Политиката по сигурност не носи благоденствие, а страх, зависимост и оправдаване на бюджети. Политиката по финанси не носи благоденствие, а фиск и претенции към всички икономически, а следователно човешки субекти. Политиката по образование носи компетенции, като най- сигурния начин за заличаване на знанието, а то е източник на добро, следователно на благоденствие. Сякаш политическият закон е писан по седемте смъртни гряха.

Всичко, което в християнството е грях, днес е държавна политика. Дори да оставим настрана връзките между гордостта- национализма, алчността – икономическия ръст, прелюбодеянието – сексът продава, гневът – сигурност и отбрана, леността- безработица, които са лесно доказуеми, и разгледаме само лихвите и валутните курсове ще установим фаталната обреченост на невъзможността за универсалност като цялост, либерализъм като свобода на човека и благоденствието като доброта. Това е беда.

Бедност идва от беда. А бедата, която днес носи бедност не е природно обусловена. Не е функция на умствена или физическа невъзможност или на природно бедствие. Бедността е отгледан продукт на цивилизацията, която създава условия за свръхпроизводство и невъзможност за потребление, във вихъра на развитието на технологиите, които деморализират предходния продукт и демотивират последващото потребление. Усещането за бедност е двояко и винаги върви в сравнение с богатството. То е чувство за невъзможност и чувство за глад. Първото се управлява от човешката воля, а второто от телевизора, като метафора на глобалното облъчване с ценности. Днес правилата налагат живот, в който стартираш с лепта, и умираш с такава. Правилата са бедата. И те създават бедност. За множеството. Разбира се математическите закони работят и тук, и уравнението от минус безкрайност на много места се решава с плюс безкрайност на едно място. Същото уравнение се прилага и за разпределение на риска- финансов, политически, емоционален, ако щете. За илюстрация – ДДС.

Екологията също придоби политически смисъл. Технологиите прибраха простора на хората в малки смарт телефони, които предлагат общуване. С илюзията. Самите ние станахме неестествени, лъжовни, двулични. Не отидохме да живеем в планината, а останахме в града, да говорим, че планината е красива и трябва да я защитим. А когато отидем в планината и приемем странните звуци на кълвача за шумолене на елен, и се взрем в очакване да ни се представи в прелест, разбираме, че да объркаш пернатия чукач с благородно животно може само неекологичен човек, т.е. този, който е победен от битието. Било то и временно. Така че екологията е начин на мислене, който поражда действия и най- вече здрав дух и здраво тяло. А един екологичен политик би създал кръговратно правило на производство, базирано на качество, а не на количество, просто защото съзнанието определя битието.

Любов. Смисълът на любовта е в доверието. Интимността е химически процес, подтикнат и поддържан от духа. Но няма ли доверие се ражда предателство. Грозно при това. Държавата и, като проводник на идеите й, обществото държат главите ни потопени до шия в недоверие. Фуко определя съвременния свят като един гигантски паноптикум, който следи за всяка наша стъпка и идея. Безсмислено е да се говори за любов, не може да я има тук, освен ако не намерим спасение в смисъла на вярата, а това означава без камери, без съмнения, без преследване, без контрол. Но, вижте сами. Контролирани сме. А когато естеството на любовта предложи своето разнообразие от ухание, звуци и цъфтеж на пролет, тогава променените същности не могат да повярват. Навик.

Родината – това е родът. А той е човешки. И всичко античовешко – клевета, обида, убийство, омраза, контрол, мерзост, гнява, злоба, двойни стандарти, лицемерие, предателство на човек спрямо човек е против родината. Каузи водят много хора. Но, дали тези хора имат разбиране за смисъла или живеещи в его- разкош само създават алибитата си на големи човеци?! Родът иска да е щастлив. Достоевски казва, че хората са нещастни, защото не знаят, че са щастливи. Е? Ако родът или Родината знаеше, че е щастлив/а, то кой щеше да повярва на нихилизма, на негативизма, на клеветата, за да се породи онова човешко омерзение, което води до предателство? И защо ли, толкова много нихилизъм, негативизъм и клевети в пространството? Отговорът е прост – за да се подмени смисълът.

Природата или при родата е естественият еталон. Тя е. Както и човекът е. Но човекът не може да оспори на природата това, че тя е. Човек може да оспори и оспорва само на друг човек правото да е. Но човек е. Както и природата е. Вижте само дисциплината на кръговрата. Слънцето идва всеки ден. Луната осветява с цялата си мощ тъмнината всеки месец. Снегът пада всяка година. Листата умират всяка есен и се раждат всяка пролет. Дисциплина. Кръговратът е дисциплина, но без скука. Кръговратът обаче в човешките чувства и мисли не е дисциплиниран. И то само поради една причина. Залагаме на съществуването, не на същността, а тя, същността на човека е смисълът. А смисълът прави системата в която живеем.

Дали живеем с правилния смисъл?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.