Реката

В една от последните години на ХХ век се проведе  българо-румънското учение “Синята река.” Сценарият на учението беше оказване на помощ на населението в района на крупна промишлена авария и наводнение. Проведе се между Никопол и Белене, на двата бряга на р. Дунав.
Преди учението бяха определени авиаторите, които щяха да вземат участие в него. Радиоразговорите щяха да се водят на английски и затова командването на Авиобазата реши да окомплектова екипажите с по един летец, който пилотира добре, и друг, който знае английски.
За екипаж на Bell-206 бяха определени Капитана и майор Шапкарев. На Капитана му се падна отговорната задача да е този от двамата пилоти, който щеше да се оправя с английския език. Не защото пилотираше по-зле от майора, а защото знаеше английски по-добре от него. Шапкарев като майор беше командир на екипажа, а Капитана като капитан – втори пилот.
Предстояха им два дни тренировъчни полети, а на третия трябваше да изиграят цялото учение пред VIP гости от България и Румъния.
Старши на групата беше майор Марков. Неговo задължение бе да запознае екипажите със сценария на учението, оперативната обстановка и задълженията на участниците.
– Eто оттук можете да прочетете каква е обстановката към момента – показа им той една дебела папка. – Много е важно добре да знаете за какво става въпрос, за да се представим добре пред гостите. 
Той подаде дебелия над сто страници документ на Капитана.
Последният прелисти бумагата. В нея освен всичко друго се описваха и задълженията на участниците в учението. Започваше се с ръководителя на учението, заместниците му, командирите на всички нива, ръководителите на полети и т.н., докато се стигне до задълженията на въздушните екипажи. Той прескочи всички останали и прочете само oнова, което го засягаше пряко. Задълженията на екипажите бяха описани в едно изречение: “Екипажът е длъжен да излети, когато му заповядат, и да изготви донесение за изпълнението на полета, след като кацне.”  Като прочете това, което му трябваше, той затвори документа и го предаде на Шапкарев.
Марков забеляза, че Капитана не чете, и каза:
– Хайде, четете де. Ти що не четеш?
– Аз вече го прочетох в обема, който ме засяга.
– Кога успя?! Та това са над сто страници.
– Да, но мен ме интересува само едно изречение.
– И прочете ли го?
– Естествено – уверено отговори Капитана.
– Добре – каза старшият. – А ти, Шапкарев, какво още четеш?
– Ами… аз имам въпрос…
– Какво пак не си разбрал бе, Питанчев? – попита го Марков, шегувайки се.
– Ей тoва тука – заби нос в страниците Шапкарев.
– Добре че имаш “печен” втори пилот – успокои го Марков. – Той ще ти обясни всичко. А сега… за утрешните полети. Всички радиоразговори ще са на английски и с нашите, и с румънските ръководители на полети. В Турну Мъгуреле ще има ръководител румънец с позивна “Озон-едно”, а в град Белене ще е от нашите с позивна “Озон-две.” При особен случай в полет (ОСП) ще докладвате на български. Има резервна честота, която е само за наши нужди и само на български.
Задачата на Bell-206 беше да открие “бедстващ” човек на един румънски остров в река Дунав. Според сценария, след като румънците са разбрали, че един човек им се губи, са поискали съдействие от българска страна за търсенето му. Екипажът, или по-точно онзи член на екипажа, който знае английски, трябваше да информира румънския ръководител на полети за местоположението на бедстващия. След това идваше румънски хеликоптер Puma и спасяваше човека. “Джет Рейнджър” изчакваше, докато пумата открие сървaйвъра, и ако беше необходимо, доуточняваше местоположението на човека. След това се завръщаше и кацаше на летището.  
Тренировъчните полети преминаха без особени перипетии и така неусетно дойде VIP денят, т.е. полети пред погледа на височайшите гости. На предполетните указания ръководителят каза, че няма да се действа по предваритено направените разчети на времето за излитане и за явяване над зададения район, а според това, кога ще пристигнат гостите. А те щяха да посетят няколко различни театъра на действие и на двата бряга на р. Дунав. На съответното място трябваше да се действа само и единствено когато гостите са заели местата си на трибуните.
В летателно отношение VIP денят започна нормално. Дойде ред и на Bell-206 да излети. Предварително им бяха казали, че може да се наложи да изчакат малко във въздуха, но точно колко, никой още не знаеше. Всичко зависеше от скоростта, с която се придвижват от място на място важните гости, a те не бързаха за никъде.
Приближаваха към р. Дунав. Капитана установи връзка с ръководителя на полети в района за търсене и спасяване:
– “Озон-едно”, тук “Орлово око”, подхождаме вашия райoн .
– “Орлово око”, вие трябва да изчакате да ви извикаме и тогава да влезете в района. Ние още не сме ви извикали. Не доближавайте реката, за да не ви видят гостите. Крийте се някъде южно от Никопол – информира ги румънецът.

– Роджър. Колко време ще изчакваме?
– Изоставаме от сценария с един час. Очаквайте закъснение най-малко един час. Със сигурност щe e повече. Имате ли толкова гориво?
– Имаме за един час и половина. Не повече.
– Роджър. Ако дотогава гостите не са дошли, вие ще изпълните мисията си и се прибирате, а те ще гледат само последващите дейности от сценария. Очаквайте да се чуем отново след малко повече от час.
–  Чакаме.
– Тоя какво толкова ти се обяснява? – обърна се Шапкарев към Капитана.
– Иска да се крием южно от Никопол и ще ни извика след един час.
– Колко!?! – втрещи се майорът.
– Един час. Най-малко.
– Как така?!
– Гостите още не са дошли – обясни Капитана.
– Ти не си го разбрал.
– Ами ти разбра ли го?
– Много бързо говори. Не е за моето ниво.
– О,кей. Сега пак ще го питам. Слушай внимателно какво ще каже! – рече Капитана, след което се обади по радиостанцията на румънския ръководител на полети.
– “Озон- едно”, потвърдете, че трябва да изчакваме южно от Никопол най-малко един час.
– Потвърждавам. Най-малко един час.
– Чу ли сега? – обърна се Капитана към Шапкарев.
– Абе… не е така, както ти казваш. Обади се на нашите и им кажи какво си разбрал. Нека те да го потвърдят.
– Добре.
Капитана смени честотата, за да се обади на българския ръководител на полети в Белене.
– “Озон-две” за връзка на “Орлово око”.

– Точно така – потвърди ръководителят на полетите. –  И друг път слушай внимателно какво ти се казва, а не аз тук да звъня на хората по телефоните.