У нас всичко е наопаки – тези, които учат най-много рядко са сред тези с най-добрите заплати. Учителят е по-ниско платен от полицая, полицаят е по-нископлатен от сервитьорката, а сервитьорката понякога получава повече от лекаря. Ученият взема колкото чистачка, от което държавата нито става по-умна, нито по-чиста, нито по-сигурна, нито по-здрава.
Така Синдромът на хроничното безпаричие рецидивира в тотална демотивация, в която цялата система се пълни със слабо подготвени и не особено способни хора, които най-често отбиват номера. Тези, които смятат професията си за призвание потъват в общата демотивация, превръщайки се в поредните сърдити на живота.
Be the first to comment