Неговата партия

Вече съжалявах, че излязох толкова рано. Трябваше да изчакам да се успокоят страстите. Всъщност страстите едва ли щяха да се успокоят толкова скоро. Но поне първата вълна щеше да е отминала. Сега вървя по улицата, а след мене подтичва Пешо Циганина, и си мисля, че съм излязъл по време на най-високата предизборна и изборна вълна. Усеща се по всичко. Притичваха хора, една джипка, луксозна, каквото никой няма от хората наоколо, мина с висока скорост, спря пред изборната секция, след малко тръгна с още по-висока скорост. Лично за мене изборната вълна ме обливаше с думи, и ме преследваше в лицето на Пешо Циганина. От един час ми иска личната карта, така и така съм нямало да гласувам, защото тогава не му я дам за известно време. Ама как ще ти я дам, след като личната карта за това е лична. Не се дава на други хора. Кой знае за какво ще я използваш докато е в тебе. Направо му казвам, че съм напълно ясно за какво я иска. Ама той се прави на луд. Какво толкова мога да направя? – повтаря и вдига рамене. Как така какво, ти си специалист по тези работи, казвам, за да не забрави, че знам що за птица е. Ама нали така и не гласуваш за никоя партия, защо тогава да не ми дадеш за известно време документа. Ти нищо не губиш. Дори ще спечелиш. От мене ли се страхуваш? От себе си се страхувам, защото като разбера, че съм гласувал за някоя от партиите кой знае какво ще ти направя.

Не ме е страх, казва Пешо Циганина, който не е циганин, а само така му викат, защото управлява по време на избори цялата циганска махала. Всички цигани гласуват както им каже. Не си лош човек, добавя и се засмива. Абе може и да не съм лош, ама като гласувам без да искам за някоя от проклетите партии, кой знае какво ще направя. Може и беля да стане. Имам натрупана през годините непоносимост към партиите и партийците. Освен това, нали знаеш, че сме израснали заедно, на съседни улици, и ако се изключи тази година и седем месеца, когато беше в панделата, винаги сме живели близо един до друг. Сега какво искаш, да се скараме ли, и да се намразим. Какво толкова ще спечелиш, ако ти дам личния си документ. Не, ти ще спечелиш. Не ти искам печалбата, предполагам разбра. Остави ме на мира. Не съм сигурен, че Пешо Циганина разбира от дума. Познавам го добре. Влезе ли му бръмбър в главата ще те гони до дупка. Те затова партийците толкова го тачат. Освен циганите, от където му е прякора, той управлява и доста други хора. Все по този начин. С някой лев в аванс, или след гласуването. Затова дори когато ми изчезна от хоризонта, пак не бях сигурен, че съм се отървал. Все пак бях по-спокоен, след като не ми говори постоянно. Обърнах се няколко пъти, докато се уверя, че се отървах от него.

Никакъв не се виждаше. Сигурно беше отишъл да събира други лични карти, за да гласуват за партията, с която тази година имаше уговорка. Излязох точно до будката за вестници, която от известно време беше затворена, и се огледах. Не видях някакви свои познати и приятели. Въпреки това тръгнах към отсрещното кафене. Освен мене, тук поне, за сега нямаше никого. Мнозинството от хората не бързаха да се събудят, за да гласуват. Предполагам, че и те, както и аз впрочем, се страхуват да не сбъркат. Моя случай е доста по-ясен. От доста време няма за кого. Повече се прикрепват към най-силните, но какво да правя, като не мене това не ми харесва. Не обичам силните на деня, даже и силните на нощта не ги обичам. Привличат ме хората, които не се тупат по гърдите и ви обещават всякакви небивалици, а кротко и последователно вършат своите си работи. Такива хора, поне у нас, не се предлагат за политици. Политиците са безочливи същества, тоест загубили са до голяма степен човешките си качества, и постоянно се опитват да налучкат най-актуалната за ситуацията лъжа. Бих могъл да продължа в тази посока, но вече кой ли не разбрида техните лъжи. Единственото ми утешение беше, че мисля така не за първи и втори път. Отдавна съм на тази позиция.

Чудех се какво да поръчам, колата вече я отказах, защото разяждала вътрешностите. Другите газирани и подсладени напитки били пълна отрова, и дори предизвиквали рак. Кафе не ми се пиеше, алкохол не сервираха заради изборите, тогава какво можех да поръчам. Оставаше само минерална вода. Доста иронично ми се струваше да поръчам „гола вода”в изборния и тържествен за някои ден. Такъв е само за тези, които гласуват. За другите като мене, които само преценяват какво е положението, също не е обикновен ден. Участвам в партията на не-гласуващите. Ние винаги сме мнозинство. Но без представителство във властта. В моя случай не само не гласувам, но и после не се ядосвам когато започнат наразбориите. Подготвен съм зя тях предварително. Главно крадат.

Поръчах вода, дадох два лева, и току да отпия сервитьорката се връща с рестото. Ама не ми дава стотинки, а пет банкноти по десет лева ми остави. Какво е това? – попитах. Пари, полагат ви се. Само трябва да минете през училището, нали там се гласува. По пътя съм щял да разбера за кого да пусна гласа си. Бях се спасил от Пешо Циганина, но тук играеше сервитьорката. Какво представлява това? – попитах. Давам два лева и получавам петдесет. Прилича ми на подкуп. Нали купуването на гласове е престъпление. Всички правят така, каза сервитьорката и тръгна към съседната маса. Бяха седнали двама като мене. Стана ми интересно дали и на тях ще върне както на мене петдесет лева. Не успях да разбера. Отново я повиках. Казах й да си прибере парите. Може да не са нейни, но и мои не са. Затова да ги прибира. Опитах да й обясня защо не приемам такива пари. Искам ги всички в панделата, момиче. Сещаш се кои. Тези, които винаги са близо да слънцето, и когато изгрява, и когато залязва. Веднъж са политици, друг път – бизнесмени, а през цялото време са обикновени мошеници и бандити. Няма значение, че се обединяват в партии. Или се разединяват. Те си живеят своя живот, аз и другите като мене своя. Щом няма партия, която да потърси сметка на всички крадци и разбойници, защо да гласуваме. И за кого. Всички ние искаме възмездие. Нека тези, които в продължение на толкова години грабиха, трепаха, прибираха пари и имоти, да не повтарят как някакъв преход уж бил завършил. Какъв преход бе, какви пет лева. Всичко това си беше обикновен грабеж. Пък те както искат да го наричат. За по-благозвучно. Ще гласувам без никакви пари, и с колкото бюлетина кажат, появи ли се партия, която да потърси сметка от когото трябва.

1 Comment

  1. Тези, от които искаш да се потърси сметка обикновено правят партии, които обещават да им потърсят сметка. А правят партии, които обещават да им потърсят сметка за да не се появят истински партии, които искат за им потърсят сметка. Така че аз не бих гласувал за партия, която обещава да им потърси сметка.

Leave a Reply

Your email address will not be published.