Протест зад маската на “Анонимните”

На 5 ноември България става част от световния протест на Анонимните. Това бомбастично изречение е достатъчно, за да изкара десетки млади българи на протест. Те може би не знаят много за Анонимните, но знаят, че като цяло не са съгласни със сегашния световен ред.

Мощта на социалната мрежа показва своето лице. От около 200 на брой, протестиращите в столицата постепенно набъбват до 1000 души, дори ги надхвърлят. Повечето са симпатични млади хора. Прилежно раздават листовки, уж се крият зад мистичните маски на Анонимните, но охотно отговарят на въпросите на журналистите. Дори се представят с имената си. Но за да влезем в изначалната стилистика на протеста, ще ги запазим анонимни. Поне в това да са адекватни.

Четири възпитани момичета обясняват, че учат екология и обикновено протестират против застрояването на курортите у нас, но и тази вечер са дошли – защото „каузата си струва”. Подчертават, че биха искали да останат да живеят в България. Но за да останат, системата трябва да се промени. Да се разпуснат институциите и въобще да се въведе нов световен ред. Когато ги питам дали няма да настъпи анархия, малко се объркват. Било добре нещата да изпаднат в хаос, за да дойде по-добър ред. Разговарям и с две момчета – едното учи реклама, другото ще става строителен предприемач. „Анонимни сме, защото държавата не ни възприема като личности”, категорични са младежите. И колкото по-бързо вървят и скандират по Витошка, толкова повече се опияняват от протеста.

В края си той завършва съвсем по български – с вандалска проява, жандармерия и един арестуван. А някой си г-н Ганчев, поизморен от този анонимен или неанонимен протест, превърнал се, по думите му, във флашмоб, малко по ганьовски се измъква. Г-н Ганчев е един обикновен комендант на протеста и не носи отговорност за него. „Не ми пука!”, отсича той и може би изрича онези думи, над които единствено си струва да се замислим.

А младите български граждани се разотиват. Без да са се превърнали в общество. До следващия протест. С комендант г-н Ганчев, разбира се.

 

 

* Флашмоб (на английски: flash mob или flashmob, в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“) е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие, след което се разотива също така внезапно, все едно нищо не се е случило. Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това което правят е напълно нормално и естествено. Това е вид изкуство, което е извън политиката, религията и икономиката. Участниците нито плащат, нито им се заплаща. Такива събития се организират обикновено чрез интернет, от социалните мрежи и в по-голямата си част хората не се познават помежду си. Това е и една от техниките, използвана от културното заглушаване.

 

 

 

 

 

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.