Г-н Ганчев, как определяте новия бюджет, променя ли се радикално досегашната философия на рестрикции в бюджетите на бившия финансов министър Дянков?
Най-общото казано, променен е самият език на бюджета. За пръв път в бюджет, според мен, се определя като основна цел постигането на максимален растеж и ускоряването на икономическия растеж. Досега основната цел на всички бюджети беше прокламирана като поддържане на фискална стабилност. Това беше фиксидея за години наред. А фискалната стабилност не може по принцип да бъде основна цел на един бюджет. Във всички нормални страни целта на бюджета е или максимален растеж, или пълна заетост. А фискалната стабилност е едно изискване или условие, което трабва да бъде спазвано, но не и цел. Така че в Бюджет`2014 има нормализиране на понятията, доближаваме се до начина, по който се формират бюджетите в една нормална страна. Стана някакво откъсване от фразеологията на Дянков и преминаване към нормално мислене в областта на правенето на бюджети. Второто впечатление е свързано с първото. За пръв път получаваме бюджет, в който се заявява, че бедността и социалното разслояване са пречка за икономическото развитие на страната. Това е също важен нов момент, защото досега официално и неофициално се смяташе, че бедността и съответно ниските доходи и заплати са едва ли не конкурентно предимство, което трябва да поддържаме за привличане на капитали и за конкурентоспособност на износа. Тези две неща са съществени, макар да не са подплатени с коренна промяна на икономическата политика. Като цяло в това отношение не виждам коренна разлика. Някои нюанси има, като увеличаването на дела на образованието и здравеопазването в структурата на разходите на бюджета. Има известно увеличаване и на някои социални разходи, но те са минимални, не променят съществено фактическата структура на бюджета. Нямаме големи разлики и по отношение на дефицитите в сравнение с бюджетите на предишното правителство. Т.е. с това разликите не са големи. Но има промяна в терминологията, фразеологията и начинът на мислене от гледна точка на съставянето на бюджета. Правилна е и посоката бюджетът да има антицикличен характер. Т.е.когато страната е в криза, икономиката да се стимулира, реализирането на излишъци да бъде в периоди на подем. Т.е.връщаме се като концепция към тази антицикличност на бюджета. Това също е правилно.
Какъв конкретен пример дава бюджетът за това?
Например, предложени са 500 млн.лева като политика за насърчаване на развитието на регионите. За съжаление, не е ясно как ще се разпределят тези средства-за една година или за по-продължителен период. Има затова опасност от субективизъм, а и няма ясни критерии, в което е и моята критика. Поне засега структурата на бюджета не се отличава съществено от тази на предишните. И това, което по същество е предвидено да стимулира икономиката, не е ясно как ще се осъществи.
Има ли шанс да бъде обърнат досегашния неолиберален модел, ако като основни политики се очертават стимулирането на растежа и социалната?
Поне на думи има такава вероятност. Ще видим какво точно ще излезе от фактическото прилагане на инструментите на бюджета. Има промяна в целите и задачите му, в така да се каже, идеологията на фискалната политика. Но тя досега се изразяваше в номинални промени в структурата на бюджета.
А какъв бюджет бихте искали вие като експерт да видите?
Би трябвало първо още сега да пристъпим към промяна в Устройствения закон за държавния бюджет. В него трябва да отпадне изискването държавните разходи да бъдат под 40 %. Защото дори при този бюджет е записано, че разходите са 39% от Брутния вътрешен продукт. А ако кабинетът осъществи целите си за подобряване на събираемостта, реално няма да може да ги използва заради това ограничение и забрана да се мине 40-те процента от БВП. А досега никой не е доказал, че 40% е оптималната граница. Повечето държави в Европейския съюз имат бюджети с над 40 на сто държавни разходи. И реализирането на по-съществени политики в областта на здравеопазването, образованието, социалното осигуряване, инвестиции, инфраструктура на практика предполагат разходи повече от тези 40%. Практически е невъзможно да се разгърнат такива политики със съществено подобрение при това ограничение. Това наблюдаваме все още в този бюджет.
Късно ли е да се промени закона, финансовият министър вече внесе проекта за бюджета в Народното събрание?
Този закон може да се промени още утре, стига да има политическа воля. Освен това, ограничението за бюджетния дефицит не трябва да бъде 2, а 3 %, както е в Маастрихтските конвергентни критерии. Тази промяна също може да се направи в Устройствения закон за държавния бюджет.
Министър Дянков искаше да постави ограничението от 2% дефицит дори в Конституцията…
Това бяха глупости, нямаме нужда от подобно самоограничение. Това, което въведе Дянков, трябва да бъде изтрито от закона за бюджета и да може да се провежда една политика, която да скъса съществено с политиката на модела Дянков. Необходими са промени и във фискалната политика, да се откажем от плоското данъчно облагане и да въведем нормално прогресивно данъчно облагане,както във повечето от старите членки на ЕС. На практика всички те имат прогресивно подоходно облагане, както от гледна точка на социалната справедливост, така и на намирането на приходи за политики.
Всъщност, предлагате да се смени философията на либералния модел и при криза да се увеличава дефицитът и да се стимулира бизнеса и потреблението, не да се затягат коланите?
Това донякъде го има и в бюджета, но е изразено в много малка степен. Идеите в него трябва просто да се реализират и реално да се скъса с политиката на Дянков, а не само на думи.
А има ли буфери този бюджет, кои са рисковете за него?
Рискови са, както винаги, събираемостта на приходите. Това е съществен риск. Може би има и външни рискове, свързани с цената на нефта, с курса на еврото, които могат да влошат външноикономическите позиции на страната. Както винаги има и политически рискове заради нестабилност, рискове, свързани с бежанската вълна. В този смисъл особени буфери за бюджета по-скоро няма. Приемам този бюджет е само първа крачка за скъсване с неолиберализма.
Опасявате ли се, че ще се наложи актуализиране на бюджета през годината?
Възможно е да не се изпълнят някои приходи, но нямам разчети, според които да се очертава драстично неизпълнение. Обстановката в Евросъюза се подобрява, там се очертава икономически растеж. Така че е възможно външната среда да бъде и по-благоприятна от тази, която в момента наблюдаваме.



Be the first to comment