Г-н министър, как стана така, че Митьо Пайнера получи по програма “Конкуренто-способност” 1 милион евро, за да си укрепи предприятието?
Всъщност, въпросната фирма не е получила пари, това е един немаловажен детайл. Има договор и ако изпълни всичко, би могла да получи финансиране. Как е стигнал до договор? Написал е проект, кандидатствал е, проектът е одобрен и така се е стигнало до тази ситуация. Всъщност, тук най-голямата сензация е, особено когато говорим за чуждите медии, които, няма как, и те проявиха интерес, се оказа самата сензация, не фактът. Имаше изключително остър дебат между почитателите на поп-фолк културата и другите култури с разменени доста обидни раплики. Това нямаше как да не направи впечатление. Тук нещата са по-сложни отколкото на мен ми се иска…
Но като хората ли е написан този проект?
Аз лично прегледах документите. Нямам притеснение относно процедурата. Проектът е добър, финансовите показатели отговарят на изискванията. Нека само да напомня, че говорим за оперативна програма “Конкурентоспособност”, тя има за цел да насърчава именно това. Фирмата е с отлични показатели като финансови параметри. Тук спорът е в съвсем друга посока и именно това трябва да разделим. От гледна точка на процедурата, финансирано е едно българско предприятие, очевидно витално, което иска да разширява пазарни позиции. И тук нещата са чисти. Това показват междинните резултати.
Друг е въпросът, че точно по тази програма нямаше достатъчно проекти, нали така? Защо по нея не са кандидатствали и други фирми? Звукозаписни компании за рок музика, например…
Впрочем това не е единствената звукозаписна компания, която е получила финансиране, има и други. Тъжно е, че има и частни театри, които по същество са фирми и можеха да кандидатстват. Но те в никакъв случай не могат да бъдат обвинявани. За тях би било много голямо предизвикателство да осигурят средствата за съфинансиране. Тук процедурата трябва да бъде разделена от естетическия и морален дебат. Този случай бръкна някъде в раната и събуди един неразрешен спор какви са ценностите в обществото. Спорът оголи един факт, който всички знаем, но никога не говорим за него. Защо има подобна музика? Защото има потребление – вероятно 50-60 процента от българите, ако не повече, потребяват такава музика. Когато коментираме случая, трябва да уточним още нещо. Парите по проекта са предвидени за закупуване на оборудване. Става дума за камери, за сървър. Редно е да се отбележи и това е основният фокус на проверката, която тече, че въпросната компания, освен канал за поп фолк музика има и други продукти, някои от тях свързани с традиционния фолклор. Има и други телевизионни продукти, свързани с красотите на България и това, което очаквам да разбера от техните експерти е за какво точно ще се използва техниката.
А има ли кой да оцени от естетическа гледна точка произведения продукт, бил той, както казахте, свързан с традиционен фолклорен продукт, или с красотите на България? Защото накрая пак ще кажат “Ето, Пайнера изяде 1 милион евро и произведе кич”. И скандалът гръмва пак.
Когато говорим за европейски пари не можем да се поддаваме на спонтанни емоции. Ето сега има скандал, един е на едно мнение, друг на друго и за да излезем от ситуацията веднага да му прекратим договора. Това по процедура не може да стане.
А защо съфинансирането е толкова високо, че да не може да си го позволи друга фирма? Кой определя какво да е то?
Когато даваме пари например на местните власти или на общините, съфинансирането е много по-малко или изобщо няма съфинансиране, но те в крайна сметка са с проекти, които градят публични блага. Когато има съфинансиране на фирма е доста по-различно. Когато инвестираме във фирма, тя си подобрява стопанските показатели и сме длъжни да имаме много висок интензитет или много висок дял на парите, които трябва да извади самият бенефициент. Това има силно дисциплиниращ ефект. В зависимост от конкретната схема или дали е насочена към микро, средни или по-големи предприятия самият управляващ орган – министерството на енергетиката, определя темпа на съфинансиране по конкретната схема.
И тук вече Министерството на икономиката и енергетиката е в беда, защото дори и британското списание “Икономист” цитира наши публикации, според които въпросният бизнесмен е с принадлежност към ГЕРБ. Дори е произвел музикален продукт във възхвала на партията…
И аз разбрах нещо подобно, но при оценката на проектите политическите симпатии на собственика или на мениджъра няма как да бъдат взети предвид. Когато става дума за фирми и общини. Финансират се според нуждите и според качествата на проекта. Впрочем, политиците не определят кой да получи финансиране. Има си оценителна комисия, част от нея е от външни експерти, те не са дори от ведомството. Проектите се точкуват и класират и този, който е събрал повече точки, получава финансиране.
Каква е равносметката за усвоените средства по европейските програми за 2012 година? Основните критики са, че се получава много по-малко от договореното.
Ако някой коментира нещата по този начин, мога да организирам кратък ограмотителен курс. За да се плати нещо, то преди това трябва да бъде договорено. Имаме проекти, които продължават по две-три години, не може в момента, в който се договори още на следващия месец да се изплатят всички пари. Дейностите се изпълняват, верифицират се разходите и се плаща. Така че е напълно нормално да има разлика между едното и другото. Колкото до това каква беше 2012-а, в късата история на усвояването на европейските пари е най-добрата година. На първо място това е годината, в която ние вкарваме в изпълнение практически целия финансов ресурс, над 15,6 милиарда лева по оперативните програми. Приключихме годината с пари, които сме вкарали в изпълнение дори с по-голяма сума – 15,7 милиарда лева, т.е. вече работим със 100 процента от финансовата рамка. От гледна точка на плащанията също беше рекордна година. Започнахме 2012-а с плащания за 2 милиарда и 900 милиона лева платени от началото, за 5 години. А само за настоящата 2012 година тогава успяхме да платим 2,5 милиарда лева. Аз обаче съм професонално недоволен, смятам, че можехме повече. Макар че през последните години поддържаме темп на удвояване на резултатите от предходната година. Имахме потенциал плащанията да бъдат поне с 250 – 300 милиона повече.
Правителството реши през следващия програмен период да има отделна програма “Наука и образование”. Какви ще бъдат нейните цели?
Министерството на образованието, заедно с цялата научна общност, ще има правото и задължението само да определи какви трябва да бъдат мерките в сферата на науката, висшето образование и образованието изобщо, които трябва да бъдат финансирани. За следващия програмен период никой не би могъл да отправи укора, че тези мерки не са съобразени с хората, които в крайна сметка трябва да ползват парите. Иначе и без тази програма има средства за наука, това е приоритет и няма как да бъде слаган на втори или на трети план. Има много важен детаил – Европа не иска с тези пари да се плащат заплатите в университетите и да се покриват текущи разноски, или да се правят изследвания, от които няма пряк материален резултат. Европа иска да инвестираме в наука, която в един момент да има ефект върху пазара. Държат да видят кога дадено изследване ще се комерсиализира и ще се стигне до нов, конкурентен продукт на пазара. Именно това е гледната точка, която интересува Брюксел. Нека терминът “комерсиализация” да не звучи пошло.
Имате предвид ефекта от откритието върху икономиката, информационните технологии или други сектори? Нещо, което да е работещо.
Точно така. И в това изискване науката да се интересува какво се търси, или дори да форматира нуждите на пазара, няма нищо срамно и нищо лошо. Това е общият стремеж икономиката ни да стане конкурентоспособна.
Това е един от големите европейски дебати – дали да има хоризонтално финансиране, по-широко и по-достъпно, или както е сега, конкретни проекти и конкретни фирми. Европа търси вече цялостен, по-широк ефект върху икономиките, особено по време на криза. Подготвени ли сме за този дебат?
Дебатът вече се води по няколко паралелни линии. Това са договарянето за следващата финансова рамка, т.е. колко пари ще ползва България през следващия програмен период и аз много се надявам още през февруари Европейският съвет да има решение и то да е добро за България.
До края на 2013 трябва да подпишем договора за 2014-2020 г. Ако ни орежат парите, никак не е добре…
Точно така. Искрено вярвам, че няма да бъде намаляван финансовият ресурс за България, дори следва да бъде по-висок. Ние имаме изключително солидни аргументи в преговорите и неведнъж сме ги изразявали. Наред с това има и втори дебат – наред с въпроса “колко” стои и въпросът “как”. Как да се харчат парите. Абсолютно сте права, че усилията и реформата в политиката по сближаване този път е ориентирана към ефекта. Не е важно колко пари си похарчил, важно е какво получаваш като резултат от това. Защото можеш да разходиш едно евро и от него да няма полза, но можеш да разходиш едно евро и от него ползата да е две. Всъщност, контролът върху европейските пари в следващия период ще е силно свързан не само със законосъобразността, но и с целесъобразността – къде отиват и къде има най-голям ефект. Не е приключил спорът и доколко е добре да се дава безвъзмездно финансиране на фирмите с европейски пари. Някой казват, че е добре да насърчаваме малките и средни фирми, да има експорт. Но в същото време ние изкривяваме пазара. Мениджърите не мислят как да си повишат ефективността на производството и да завоюват нови пазари и да си увеличат печалбата, а вместо това ние ги правим чиновници и ги караме да пишат и да отчитат проекти. Затова Брюксел казва част от средствата за малки и средни предприятия да се дават по друг начин. Под формата на кредити, но по много по-облекчени условия. В България също го правим и това е инициативата “Джереми”. Там финансирането не е безвъзмездно, но е при много по-изгодни условия в сравнение с това, което предлагат търговските банки.
Кои проекти трябва да завършим през 2013-а? Какви са основните цели за настоящата година?
2013-а е много интересна година по цял куп причини. Очакваме в края й България да подпише договора за партньорство с Европейската комисия, който показва какво трябва да се случи през следващия програмен период. Това е годината, през която окончателно трябва да приключи договарянето по няколко големи проекта и схеми. Вече сме в процес на свръхдоговаряне, което ще стигне 104-105% , после от икономиите то ще се върне на 100%, защото всеки проект има и икономии. Анализите ни показват, че преследвайки годишните цели за 2013-а, трябва да приключим с плащания не по-малки от 65 на сто. В същото време през периода трябва да се разработят в детайли оперативните програми. И на всичкото отгоре, за да бъде по-интересно, в средата на годината ще имаме избори, което искрено се надявам по никакъв начин да не доведе до отслабване на темпото, защото всички тези допълнителни неща – преговорите с комисията, разписването на програмите, удвояването буквално на темпа на плащанията спрямо предходния период, ще се направи със същото количество хора, които са работили в системата през 2011-2012 г. и няма да назначаваме други чиновници.
Снимка: Money
Be the first to comment