Сякаш най-огорчени от случващото се в Турция са най-изявените поддръжници на Турция като стълб на НАТО и на западния свят – хората, които не даваха косъм да падне върху искрящо бялата демократична и про-западна идентичност на режима в Анкара. Огорчението и лицемерието не са индулгенция за непрозорливост. Що се отнася до Ердоган – денят си личеше от сутринта. От времето, когато Шрьодер § С-ие го поканиха да преговаря за членство в ЕС. От времето, когато го ухажваха като “стълб” на демократичния ислям. От недалечното време, когато му повериха ролята на “пазител” на Европа от вълните на нестабилност и миграция, идещи от югоизток. Ердоган винаги си е бил такъв, какъвто е днес. За него демокрацията винаги е била “трамвай на градския транспорт – взимаш го до спирката, която ти трябва и оттам продължаваш пеша по своя си път”. Преди няколко дни трамваят окончателно спря на спирката на Ердоган. Видяхме и накъде продължава пътят му като “пешеходец”.
Be the first to comment