Не са хора

Стоя пред боклукчийският контейнер и пуша цигара. Някои не пушат, казали са им, че е вредно за здравето. Мене здравето не ме интерсува. Пуша и се чудя как така отново се стигна до банкова криза. Как точно стана. И за кой ли път. Подмамват хората да си оставят пари в банка и в един неочакван момент разбират, че вече нямат пари. И съжаляват за буркан-банк и други домашни скривалища. В тях няма лихвен процент, но парите са си пари. Имаш ги. Разполагаш с тях. Но управниците ни така развъдиха апартаментните крадци, че хората ги е страх да използват буркан-банк. И след като забравиха някогошните си страхове отново започнаха да ги оставят в отново нароилите се банки. Хак им е. Защото там, накрая, вижте какво отново им се случи. Виждам един приятел, всъщност не го познавам, но се е замислил пред съседния контейнер. Ще го попитам какво му е мнението по темета. Приятел, колко време мина откакто тия отгоре обраха парите на хората. За кои питаш? Те да не са обрали само едни пари. Интересуват ме парите от тази, как се казваше, банка. Дето от няколко дни всчки говорят за нея. Той вдигна рамена. Или не не се сеща, или не го интересува. По-сигурно е второто. Едва ли има пари в банка. То и аз нямам, ама на, интересувам се. Струва ми се подло отново да обират по толкова тъпанарска схема хорицата. Обират ги всички възможни начини всеки ден и от време на време генерално, на едро, чрез банките.
Как мислиш приятел, дали наистина са изнесли парите в чували. Или в куфари. Не ми пука, отвърна той. Както искат да ги изнасят. Чувам, казах, че ги натоварили на самолет. Собствен самолет. Гледам го този тип, не ми обръща вниманеие, а си рови в боклука. И аз започнах да ровя с ръжена. Приятелят от съседния контейниер съвсем е закъсал щом рови направо с ръце. Той и затова не се интересува от банковата криза. Но сякаш за да ме опровергае, ме попита: Искаш ли да знаеш как може да се оправят нещата? Какво имаш предвид? – попитах на свой ред. Ами как може да се справим с кражбите от банките и от всякъде другаде, и с частните самолети, които пренасят откраднотото. Ако знаеш, кажи ми. Трябва да се изтрепат. Е, и аз знам така. Много е лесно. Тоест трудно е, защото в крадците е и властта, и силата, и каквото се сетиш. Все пак е сравнително лесен начен, с изтрепване. Това, да знаеш, каза той, е единствения начин да оправи тази държава.
Намерих парче вестник и прочетох, че изнесените пари тежалн стотици килограми. Още веднъж почетох съобщението, преди да осъзная колко е трудно да се прененесат стотици килаграми едри банкноти. На дребните, бях сигурен, не са обръщали внимание. Във филмите кражбите от банките ги правят по електронен път. Ние още използваме човешка тяга. Попаднах на друго парче вестник и там прочетох, че пилотът отрича по въздух да са пренасяни стотици килограми банкноти. Пак вдигнах поглед към конкуренцията от съседния контейнер. Как мислиш, приятел, са пренесени всички тези пари, попитах отново. Човекът се изправи и ме погледна. Бил съм учител в продължение на двайасет и осем години, излая той. И защо не продължи да практикуваш? – реагирах бързо. Първо си загубих апартамента, защото вече не можех да погасявам постоянно нарастващата лихва от заема, после жената ме напусна, децата ми заминаха на запад и накрая се озовах където ме виждаш сега. Значи такава била работата, изрекох и поклатих глава. И ти си пострадал от банка. Би трябвало да те интересува как отново влязохме в криза. Или как успокояват хората, че кризата не е криза.
Ще се намеся само когато започнат да ги трепят. Защото знам, че от друго няма полза. Недоволства, анализи, надежди… И каквото друго се сетиш. Стана ми приятно, че човекът до мене беше се пооживил. Иначе както само аз се вълнувах от банковата криза, без да имам каквито и да било пари, започнах и на себе си да изглеждам малко смешен. Чувствах известно превъзходство, че имам ръжен, а той продължаваше да рови с голи ръце. Горият някогашен учител!… И все пак, как мислиш са изнесли толкова много пари. Физически, струва ми се, е доста трудно, без никой да те забележи. Започва да мисля, че най-предприемчиви у нас са станали крадци,. Там са най-големите печалби. И затова никой не им влиза истински в следите. Онзи от съседния контейнер вдигна поглед, посегна с мръсна ръка към лицето си, усети се, и не довърши жеста. Изтри се с ръкава на ризата.
Като си помисля, продължих да разсъждавам, направо чудеса са постигнали нашите първенци. И всичко в областта на кражбата. Толкова практически опит натрупаха през годините. Биха могли да защитят научни степени в тази област. Трудно някой ще им съперничи, особено на собствен терен. Искам да кажа, че нашите крадци умеят да крадат главно у нас. Отидат ли в странство, или стават прилежни граждани, или скоро ги затварят. Те и затова много-много не се задържат в странство. Освен ако не ги издирват с международна заповед за задържане. Тогава отиват в Южна Африка, Южна Америка, или на някое друго южно място. Там международните заповеди не ги засягат, както вътрешните у нас. Стигне ли се до вътрешно задържане, всичко се разрешава партийно. У нас партии няма, отново се обади някогашният учител. Всъщност има, само една партия. Знаех я тази теория. За единствената партия на крадците. Но сега повече ме интересуваше какъв е начина, по който са пренесени толкова много пари. Неизвестно къде. И ако ме попитата защо се интересувам, няма да ви отговоря. А и не знам. Но ми е любопитно. Сигурно защото ми е жал за обикновените хорица. Дето са отново във финансов нокаут, както някои от тях вече са били.
Нали ти казах кога ще се намеся, излая някогашният учител. Започнат ли да ги трепат, да знаеш, че и аз съм там. Заедно с останалите. Малко краен ми се струваш, приятелю, реагирах аз. Поне за бивш учител. Но като си помисля, ако и мене са ме измамили със заеми и други номера, може би и аз ще съм настроен толкова екстремно. Друг начин за справяне няма, отряза той. Не изчезнат ли от лицето на земята, винаги ще страдаме. Не само ние двамата. Ще страдат и тези след нас. Защото те периодически ще обират банките. Като наблюдавам как се държат първите крадци на държавата, приятелю, може и да си прав. Но някак си не ми дава сърце да се съглася с теб. Все пак са човешки същества. Хора са. Макар и много грешни. Не са хора! – отсече категорично той. Е, не си прав. Ходят, движат се, имат жени, деца и други роднини. Това нищо не означава, отново отсече той. И добави: Не са хора!…

3 Comments

  1. Хубаво пише, но винаги ми става малко тъжно като го чета. това е истината в живота ни, но литературата трябва да дава и малко надежда.

Leave a Reply

Your email address will not be published.