Нахранете адвокатите!

иглика коментар

Спомняте ли си широко цитирания лозунг на Дружеството за спасяване на давещите се книгата “Златния телец” на Илф и Петроф:“Делото за помощ на давещите е дело на самите давещи”?
Е, в коридорите на съдебната власт са прегърнали този лозунг и даже са го превърнали в проектозакон, който вече 18 месеца предизвика обществени вълнения, декларации, гневни писма и заплахи за протести от страна на други гилди, синдикати и работодатели, но въпреки това ще бъде гласуван в парламента. Което е удивително. Причината депутатите да си сложат главата в торбата като пренебрегнат обществената съпротива срещу този проект е, че част от народните представители също принадлежат към адвокатското съсловие. И като такива са наясно, че то има нужда от вътрешна регулация, строги правила, но най-вече от препитание.
Проектът за изменение на Закона за адвокатурата, който съдържа повече от 90 параграфа, не е плод на каприз и неконтрилируема алчност, а въпрос на оцеляване. 13 хиляди адвокати за българския пазар си е една малка армия, съставена от малко богати генерали и множество безработни редници, което определено създава дискомфорт на пазара на правни услуги. И ги принуждава да измислят нови възможности, които да им осигурават работа, но задължително са в ущърб на други субекти.
Никой не си прави илюзии, че проектозаконът, ако бъде приет в този вид, ще доведе до облекчавене на бизнеса, независимо, че вносителите му твърдят, че той ще защити интересите на клиентите. Нопротив – бизнесът ще бъде допълнително натоварен. Големите, средните и малки фирми, които ползват услугите на счетоводни къщи, ще са принудени да плащат и за адвокати, които да носят счетоводните баланси по институциите и да общуват от тяхно име с администрацията. Това са допълнителни разходи за стотици хияляди фирми у нас, които гордо наричаме частен сектор.
Ако проектозаконът биде приет в този вид, той ще ощети и съсловието на юрисконсултите, на които ще е забранено да изготвят договори и други правни документи в извънработно време под страх от солени глоби. Ще бръкне и в джоба на нотариусите, защото адвоатите ще имат право да заверяват документи.
Всъщност, ако се вгледаме по-сериозно в проблема, става ясно, че той е на държавата. И е илюстрация на хаоса в управлението. Многобройните университети, които получават акредитация и издръжка от държавата, от години произвеждат безработни юристи. 2000 е средната бройка на завършилите специалност “Право” в знайни и незнайни висши училища. Къде да работят тези хора?
Влизането в гилдията на нотариусите, която наброява 700 души и която генерира най-високи доходи, прилича на по-скоро на кауза пердута. Там встъпването в длъжност или е по наследство, или някой те препоръчва. А цедката на изпита, пропуска предимно тези, които знаят отговорите предварително.
Ограничен е и приема при прокурорите и съдиите. За да не останат по-назад и адвокатската гилдия организира тежък изпит, който да пресява “житото от плявата”. Колко успява, е друг въпрос.
Та, вместо да решават проблемите на парче, преди да гласуват този проектозакон, депутатите първо трябва да проведат сериозен дебат за пазара на труда у нас. И да сложат ред във веригата образование – работа. Включително с въвеждане на лимит за специалности, за които няма достатъчно работа. Както и с въвеждането на единен изпит, който да удостовери, че хората, които излизат на правния пазар у нас, са добре подготвени. Ако това не се направи, ще бъдем свидетели на още и още лобистки закони, както и на спонтанни изблици на гняв от страна на бизнеса, който трябва да плащат сметката за хаоса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.