Любчо Танков – Гладиаторът

Прилича на гладиатор, който очаква битка. Очите му са мътни, как ли изглежда живота през тях? Стои затворен в мазето, наметнат с прокъсан чул. Издава звуци, някак си, в своя интонационна среда. Всеки път, когато отиваме да се къпем в малкия вир Държовец, минаваме покрай Теофил Танков и надзъртаме през малкото прозорче на Любчо. Босоноги, разчорлени в летната жега.Странни са тези контакти – на свободните със затворения, на нормалните с неустановената ненормалност, едно съжителство в пълната си естественост. Най- интересното, което и днес усещам е чувството, че Любчо е огледалото на нашата нормалност. Сега си мисля, като стоим на прозорчето, той вижда по своя си начин света през нас. Дали му е харесвал? Смях, неприлични подмятания, неграмотна безгрижност… Може би чувство за вина ме връща толкова назад във времето, а може би отивам по-напред… дявол знае. Най- необяснимото днес е, че тогава съществуването на Любчо Танков не предизвиква враждебност, непоносимост, нехуманност. Човешкият живот в тази му форма изглежда равноправен независимо от нивата на контактност. Никой не проявява стремеж да направи от Любчо нормалност. Ние, нормалните ходим на свиждане за да правим разликата – Любчо е освободен от тази тегоба. Неговата си нормалност не го изисква. Особен кръговрат на живота! Незначителен епизод е този с Любчо Танков.

Но времето не го заличава. Стои като успоредност. За днешната ни нормалност, враждебност, поносимост, образованата ни грижовност. Непрекъснатото търсене на прозорче, макар и за кратко да зърнем превъзходството си. Как ли изглеждаме от другата страна? Чии очи ни гледат? Дали не сме в мазето? Мъчително е установяването на истини. Любчо Танков никога не си е помислял от коя страна на прозорчето е – за него то не съществува. Тази категоричност е страховита. Днес много хора застават ту от едната, ту от другата страна на прозорчето. Лошото е, че погледа им е мътен и от двете му страни. А най-лошото е, че са установено нормални. И това предизвиква враждебност, непоносимост, нехуманност. Трябва да си ненормален за да правиш разликата. И поне малко гладиатор.