Любомир Янчев е на 19 години и е най-младият предприемач у нас, който ще управлява капитал от 1 милион лева, получен като финансиране от два инвестиционна фонда за развитие на чужди пазари. Неговата компания – Melissa Climate, основана преди година, произвежда и продава устройство за интернет контрол на климатици.
Г-н Янчев, какъв бе пътят на “Мелиса”от идеята до нейната реализация?
Аз разделям „Мелиса“ на два етапа. Единият е домашният помощник „Мелиса“, която управлява автоматично целия дом, и „Мелиса“, която управлява автоматично всеки един уред поотделно. Например казвам „Мелиса, светни лампите“ и лампите светват, „Направи кафе“, и кафеварката се пуска. Това беше проектът „Мелиса“, който започнах в ученическите си години. Отидох на състезания, спечелих всичките в България. В крайна сметка ме изпратиха на европейско състезание в Братислава за млади таланти. Това е най-реномираното състезание в Европа за математика, информатика, физика, биология и т.н. Представих си там проекта и след като се прибрах в България, реших, че искам да правя бизнес с него. Аз самият произхождам от бизнес семейство. Цял живот майка ми и баща ми стават в 5 часа сутринта, работят и този бизнес ни изхранва години наред. Помагат и на двете ми сестри. След като реших да се занимавам с бизнес, установих, че продукта, който правя, не мога да го продавам поради ред причини. И тогава реших, че ще тествам всеки един елемент на тази система поотделно. Говорихме с една от най-големите фирми за климатична техника и те казаха: „Дайте да инвестираме“, което си беше доста показателно за това, че виждат потенциал в този продукт. В момента те са ни дистрибутори, но за да не се ограничава пазарът, ние потърсихме инвестиция от друго място.
Как двата фонда решиха да инвестират във вас?
Получихме пари от два инвестиционни фонда – Eleven, по Европейската програма за развитие на малък и среден бизнес “Джереми”, както и от Rosslyn Capital – български инвестиционен фонд за развитие, на по-късен етап. Ние сме втората технологична компания, в която инвестират. Видяха ни, говориха с нас и казаха: „Браво момчета, ние инвестираме във вас“. Нека уточня, че в компанията сме трима съсобственици. Като екип сме 10-има души и се разрастваме, опитваме се да продаваме в други страни.
Първоначално получихме инвестиция от 100 хиляди евро срещу процент от компанията и си свършихме работата. Бяхме обещали, че ще направим краен продукт за краен потребител, който е готов за продажба. Аз не съм спечелил този 1 милион, фирмата, в която сме трима съсобственици, има този капитал в сметките, за да се разрасне. Инвеститорите, давайки ми тези пари, получиха още по-голям процент.
Защо не кандидатствахте в Националния иновационен фонд?
Принципно би могло. И Eleven, и НИФ работят по едни и същи правила, което значи, че общо от двата фонда може да се вземат 200 хиляди евро. Не може повече.
Другата причина, поради която не кандидатствахме, е, че аз лично смятам, че там има твърде много корупция и нагласени проекти. Трябва да се подготви дебела папка документи, от която половината е излишна бумащина. Мислим да кандидатстваме по програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“. Там голяма сигурност ми дава това, че проектите не се оценяват от българи, а от чужденци.
В момента се чувствам комфортно, че успяхме да спечелим доверието на двата фонда, които ни отпуснаха средства, като тук е мястото да кажа, че не парите са водещите. Те ни дадоха доверието си и ни осигуряват контакти, свързвайки ни с пазари. Мислим заедно, което е чудесно. Да имаш такива хора зад гърба си, с които да правиш бизнес, е шанс и прави нещата по-добри. Искрено се радвам, че нито един от тези хора не е политически обвързан, защото бягам от това.
Колко такива млади хора има у нас?
О, има много. Има цяло предприемаческо общество от хора, които искат заедно да правят бизнес. Наскоро имах лекция в Софтуерния университет, където преподавам. Лекцията ми беше на тема „Фалшивото предприемачество, или голямата лъжа“. Очаквах, че в залата ще има 50 души, а там се бяха събрали над 200. Бях изключително изненадан, тъй като маркетингът на това събитие не беше голям.
В България има към 3000 млади хора на 20-25 години, които искат да правят бизнес. Наскоро попаднах в една група собственици на големи дигитални бизнеси – хостинг компании, маркетингови агенции, с които се събрахме и си говорихме два дни. И осъзнах как около мен има 30 човека, които ще променят България. Ние си говорихме за електронно гласуване, за това, как ще помогне то, за да се избегне контролираният вот, говорихме си дали ние не можем да си направим наш вид валута, и други такива теми.
Осъзнах, че съм между хора, които ще са двигателят на промените.
Кои са тези хора?
Един от тях е Искрен Кръстев, от когото съм искрено респектиран. Той прави какво ли не за България. Върна се от Лондон, където беше в регулатора на банките, и в момента организира електронното гласуване у нас. Съпругата му прави сайт „Занимавки“, в който има календар за всички събития за деца – все полезни неща.
В България има много будни хора. Един мой познат казва: “Ние всички сме медии“. И съм напълно съгласен с това. Ако аз поствам в социалните мрежи снимки от дискотеки и барове, моите приятели и последователи ще видят тази ми страна и ще си мислят, че така трябва да се прави – да се ходи по кафенета и дискотеки, за да успееш. Ако аз показвам другата част от живота си, в която ставам в 7 часа сутринта, отивам на работа, правя нещо значимо, в такъв случай те ще смятат това за важно и ще им дава кураж да правят същото. Та, бидейки всеки медия, трябва да се внимава какво се показва в социалните мрежи. Ако се показват добрите примери, лошите примери най-вероятно ще конвертират в добри, защото лоши примери винаги има, но какво от това? Човек винаги може да се промени. От нехайник да се превърне в човек, който не вреди, а допринася за обществото.
Как това общество може да завладее пазара на идеи?
Това ще е дълъг и продължителен процес, тъй като включва промяна на хората. Трябва да се промени масовият българин, който смята, че държавата му е виновна, който смята, че нищо не може да направи, и т. н. И това ще стане с продуциране на добрите примери. Като се показват например собствениците на „Телерик“, които си продадоха бизнеса за милиони. Такива хора са мотивиращи за много млади хора в България да наберат смелост и да реализират идеите си. Или поне да опитат. Най-лошото нещо, което може да им се случи, е да се провалят. И какво от това? Запознах се наскоро с един човек, който цял живот се е „провалял“, а сега е мултимилионер, тъй като е основал авиокомпания, която по-късно става Wizz Air. Потенциал има, просто трябва да се представят добрите примери, а не да се говори само за корупция и за това, колко сме зле. Аз тази, лошата България, спрях да я виждам. Не виждам счупените плочки – какво толкова. Заобиколил съм се с креативни хора, споделяме един свят, който се разширява все повече и повече, и това ми харесва. Защото има възможност този свят да стане на всички.
Ще емигрирате ли?
Не, по няколко причини. Тук е моят дом, семейството ми и аз се чувствам добре. Ходя в доста други страни, но България ми липсва. Това са субективните причини. Обективните са, че в България има изключително много талант. Програмистите у нас са изключително способни и не са добре платени, което за фирма като моята е добре. Тук данъците не са толкова високи и самите разходи не са високи. Когато дам на програмист 2000 лева заплата, той е доволен.
Наскоро заявихте, че сте алчен за успех. Докога?
Наскоро си говорихме с приятели кога можем да спрем. Няма да спрем, защото, ако човек стигне едно ниво и каже: „Край, аз повече от това не мога“, той престава да се развива. Това е примерът с волейболистите. Те биха Германия и казаха: „Свършихме си работата“. Да, обаче следващия мач губят. Въпросът е какво искаш – да си на първо място, или да си в топ 400, 500 или 600. Зададоха ми въпроса какво ще направя, ако съм неприлично богат. Ще си седя при семейството, ще имам жена и деца, ще ходя на работа и ще продължа да се развивам. Не мога да спра, ще градя още и още.
Be the first to comment