Христоматията не е литература

И се нададе вик и отекна като тътен – ще променят учебната програма по литература! Събудиха се и изпълзяха хиляди защитници на „българщината“ и образованието. И крясъкът полетя над струмни фейсбуци и непреодолими форуми и беше лудост и бяс всечовешки.
Драги ми защитници на учебната програма такава, каквато си я знаете от детството. Оставете носталгията за вечерите край масата. Спрете малко и помислете също малко.
Първо, програмата по литература (и по всички други предмети) не е променяна от 2002 г. А и тогава беше малко пренаписана, не съществено изменена.
Второ, познавате ли я в досегашния ѝ вид, та хукнахте да го защитавате? Знаете ли, например, че „Под игото“ се изучава 3 (ТРИ!) пъти в три различни години – в 6 клас, в 8 клас и в 11 клас. На тези, които ще защитават след малко с голи гърди първия роман в българската литература, ще кажа простичко – това, че е първият роман, е единствената му литературна ценност. Не забравяйте, децата ни трябва да учат литература, а не история и не патриотизъм в часовете по БЕЛ. Те трябва да имат отношение към писаното слово и като към изкуство, не само като към документ за отминало време. „Под игото“ не е литературен, а литературно-исторически феномен. Но това не се обяснява. Напротив, те остават с впечатлението, че това е най-стойностното нещо, създадено от българин. Така им го преподават. Моля ви, после не се чудете на това, че българска литература не се чете.
Трето, проблемът не е в това кои произведения ще останат в учебника, а как точно ще бъдат преподавани. Вместо да се учат отделни творби, което е ограничаващо познание, би трябвало да се изучават течения – литературни и творчески, които са свързани с епохите. В тези течения има програмни творби, които могат да бъдат изрично споменати, но не би трябвало децата да четат само тях задължително. Те при всички положения ще останат в задължителното и ще неглижират останалото. По-добре ги накарайте да потърсят сами, да открият това, което най-много ги впечатлява в нечие творчество. Дайте възможност на учителите да организират дебати, да оставят децата сами да кажат кое и как ги е развълнувало, а не да се налагат клишета и формули. Така всички ще се разровят в томчетата, които иначе са заменени от задължителната христоматия. Само така ще запомнят кой е Ботев и кой е Димитър Димов.
Четвърто, време е за интегрирани предмети. Не може да се изучава литература, без в същото време да се преподава музика, изобразително изкуство и история на епохата. Потапянето в цялостното излъчване на едно историческо време е единственото, което може да доведе до познание. Поучете се от историческите филми – там всичко е заедно – костюми, музика, език, обстановка. Така се трупа знание, а не чрез механично връчване на куп информация, която виси в нищото. Накарайте ги да чувстват и емоцията ше вгради в тях това, което искате да знаят.

И малко за тези, които са в хора „Смешен плач“ за Ботев и Димитър Димов. Ботев не е изхвърлен от учебната прогарама. Редуцирани са творбите, които се изучават. Тоест, творбите, върху които се прави анализ. Не са забранени, само няма да бъдат анализирани. Вероятно учителите ще ги изчетат, вероятно ще има разговор, но и да няма – Ботев не е изхвърлен от българската литература. Тя не е в училище, тя е жива в тъканта на обществото ни. Това, че нещо не е изучавано, не го прави несъществуващо. А това, че е изучавано, не го прави автоматично научено, харесано и прието.
„Тютюн“ на Димитър Димов е особен роман. Тежък, сложен, психологическа драма, която не е подходяща за 18-годишни. Те още не са готови да го приемат, не могат да проникнат в пластовете под думите, защото нямат житейския опит за това. Ако го учат по задължение, децата няма да го прочетат, когато му дойде времето.
Няма смисъл да защитавам подробно промените в учебната програма, защото със сигурност има много кусури. Но моля всички, които изливат емоциите си – мислете, преди да се включвате в хора на възмутените. Прочетете, преценете и съдете мъдро.
 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.