Голямото ослушване

Покрай напиращите и изригващи събития и препускащото време непрестанно ни атакуват факти, потресни картини и отчайващи духа изводи. Станаха толкова много , че човеку е невъзможно да ги възпира, трябва да ги изрече, иначе има опасност да ни взривят. Моята персона не е ни политик, ни журналист, та си казвах: Какво като го напиша, което ме обръща, аз ли ще оправя нещо си (”Ти ли ще оправиш света?” – майка ми). И няма ли да увелича мътилката. Вече напреднала в отредения век, аз ли съм толкова бяла и безгрешна, та да съдя… Но нещата понякога се отключват сами, бодат и не можеш ги стопира. Гледахме Майдана, плакахме и се възторгвахме. И все нещо ни ядеше: А ние защо не можем, защо не можахме! Какви сме – роби ли, мижитурки, страхливци, генът ли ни е сбъркан или робството – дълго? Или обратно – малко ли ни е робството, за да го търпим още? Не мога да отговоря. Мога да се питам. И при всички случаи съм убедена, че човешкия живот е най-висше благо. Че жертвите на Майдана – толкова големи – са непрежалими. Ще кажа: Не бих искала кръвта на българските момчета да се лее по жълтите павета. Нямаме нужда от “герои”, а от нормалност. От друга страна – нашата нежна, бавна или безкръвна революция (революция ли ?) или – преход – ни доведе до ступор. Обезкърви страната, обезкости цели райони – села с по няколко бабички, грабени, ошушкани от вилнеещи банди – ще кажа – цигани, господа демократи, цигани, въпреки ромското включваане и интегриране. И пак – акция – жандармерията отиде да варди там, а не около Парламента. И както този проблем – всичко останало – на парче – лекарите ни се изнасят, а и завършилите добри специалности… Цифрите сочат мрачна картина. Майките в детеродна възраст са… няма ги. Извинете, казвам всеизвестни неща. Но те изглеждат неизвестни за няколко поредни правителства! Те сякаш не съществуват! За този парламент, пълен с… простете, алчни негодници. Никога не успях да разбера – наистина ли там има хора. И ако да, те кога повярваха в своето безсмъртие. Там има някакви “националисти”, които се прегръщат с ония от ДПС – една абсолютно етническа партия, възглавена от ДС агенти и хора като Бисеров и с прозвища – Ментата и др.п., отдавна узрели за затвора. (Ако има съдебна власт.) Не, няма да продължа – нещата са безнадеждни, икономиката е мъждукаща, населението – бедно и нещастно, олигарси и бивши ченгета (двете категории най-често се покриват) – неуязвими, монополите – също…И не свършва тази битка на водещите партии – за кокала (казва народът). Господа! За каква демокрация става дума! За какъв изборен кодекс със същите списъци отдавна починали люде! Ехоо, глухата политическа класа! Вие сте предатели на България! Лидери- Стан…, Дог…, Лют…, Вол…, Бой…, -Ореш…, Ехо! Ало! Ние викаме повече от половин година – ние – студенти ранобудни и късноставащи, работници, тютюноберачки, майки, старци и бебета…. ние викаме, ВИЕ ДОКОГА ЩЕ НИ СЪСИПВАТЕ И ЩЕ СЛАГАТЕ КАПАНИ! И – радост в къщи ! – Протестът умря. Не е умрял протестът, вие сте умрели, така както само злото може да бъде мъртво. И да убива и мори всичко – цяла страна, цяла държава, семето на цял народ! И все пак . Има една предпазливост у него, народа, един порив да се свие и да измълчи или изпсува, да се сведе и да търпи. И като че ли не мога да му се сърдя. Много лъган, много мачкан, много преследван, много клан и убиван, господин ПЕС, той беше тръгнал към свободата си, беше я възмечтал преди 24 години на Орловия мост, беше почти повярвал…
И още дълго можем да цитираме Ботев, и възрожденците, и Алеко… И да се дивим. Но не можем да прочетем читаво историята си. И историята на тоталитаризма. И историята на литературата си също. Не можем отдели плявата от зърното, да направим относително истинни учебници за децата, а не фалшиви, преписани от червените знамена и все едно – не са минали две десетилетия. Но нали имаме интелигенция. Какво прави тя – носител на прогреса и демокрацията?! Ще кажа след дълги наблюдения, че тя се занимава доста често със своето трудно оцеляване или със своята слабо платена работа. Но при всички случаи – със своето его. Като най-близки – литераторите – вечно заети с подредба на имената си – кой е по-по- най. Пък и има различни кръгове сега – едни поставят начело в дадените креещи литературни съюзи и сдружения, други в места, където мощни финансово издателки редят награди и фамилии. Боже, но това беше… И не свършва. И сякаш никой не се сеща, че старите поменници с имена на лауреати, заслужили, народни, орденоносци т. н. просто ги няма. С един замах бяха изтрити от другарката История. И за какво е туй същото пъчене, този мащабен пиар понякога и …абсолютна досада. Но да оставим взрените в пъпа на своята гениалност творци от всякакъв калибър да се ритат по кокалчетата. Сред тях още тържествуват и видни тоталитарни величия – изобразяващи се като първи дисиденти. “ Но млъкни, сърце…” И как да млъкне туй сърце, като гледа сюрията журналисти, дългогодишно и устремно обслужващи електронните медиите и пресата, в деветдесет процента притежавани от един парламентоолигарх и мамка му. Разбира се, че у нас има и честни журналисти, има и разследващи. Те като че ли са допускани в лоното от същите тези медии за някакъв баланс. Демек, вижте колко ни е развихрена свободата на словото! Здрасти, г-не с папионката, вечно начело на знаменития СЕМ, който бди… За какво?! Моля? За какво плащаме в нашата оскъдица дебелите заплати на това неясно с целите си образувание?! Свободата на словото в електронните медии се състои в това – да се канят все едни и същи социолози, политолози, вестникари, политици, автори – два-трима на брой, опозиционери – дори 5 на брой. Тези лица ни станаха роднини. По ТВ каналите се въртят двайсетина души, те са в лъча на прожектора, избрани, за да мелят с години. И се вижда с просто око: тези, които трябваше да поведат страната, населението – които трябваше да проведат промяната, се вписаха твърде удобно и радостно в рамките на стария модел, поразкрасен , но със същите ченгета, определящи НАШЕТО и СВОЕТО статукво. Като цяло българската интелигенция мълчаливо или с глухо ръмжене се постара да се “уреди” (много обичаме да се уреждаме!), и сега извършва позволени движения и изрича удобни думи, подшушнати от познатия глас на своята вътрешна цензура. Покупко-продажбата на интелигентни души е приключила. Тя завърши пред очите ни с прегръдката на бивши водачи на демократичните сили – председатели на парламента – двама на брой, а също и неколцина изявени революционери с изключително интелектуалния и неопетнен Б. Борисов. Голям потрес преживяхме и с премятането на водещи в демократичния процес журналисти в лоното на мутрите – там, където са парите. Ама те имали деца! – казват ми десни приятели. А другите нямат. В резултат – няма умна, будна сила, която да поведе или да изведе, или да очертае пътя ни към очищението, към нормалната, а не фиктивна ДЕМОКРАЦИЯ. Именно това обезсърчи стотици хиляди млади хора и ги насочи към Терминал 2. И когато останалите читави тук започнаха Протеста с искане за МОРАЛ в политиката, г-н сегашният премиер изпадна в пълно недоумение: “Не разбирам какво искат тия…Тези нямат никакви искания….. и т.н. “ По един или друг начин това “ неразбиране” се прехвърли и обхвана всички медии, техните носители и говорители и отново по стар маниер промиваше съзнанието на обществото: Какво искат тия?! Да не обогатявам повече картината, която е на пазара. Там е и това – у нас НЯМА ВИНОВНИ. Както няма виновни за убитите през тоталитаризма, както не са виновни ни БСП, ни ДПС, ни Атака, ни целите в богатства и имоти депутати, както не е виновна смучещата и лапаща върхушка, не са виновни ченгетата и тия, които сега с вилзевулска усмивка и мазен блясък в очите прокарват отново “линията” по различните ТВ канали. Тъй и не са виновни явно изявените интелектуалци и интелигенти. С редки изключения. Да, не сме като Украйна. Ние сме в ЕС и много от фондовете се вливат в олигархични и фирми на “наши хора”. Спокойно и убедително министри обясняват необяснимото и нарушаващото закона и т.н… Всъщност исках да кажа, че нямаме читави лидери. Май имахме един, но десетилетия му викахме : Черен си!” , докато всички повярваха. И се зарадваха. Сега има свежа вълна – настоящи усмихнати медиатори и техните гости ни убеждават, че почти всичко е наред: Ура! Правителството издържа! Ей, на, ще даде и по 30 лв. на умиращите от глад. И: “икономиката се въздига”, какво искаме. И: „Протестът не успя”. Успяха – любимото правителство , любимият парламент – с жандамеристки пояси или чрез всякакви други познати ишерети! Но странно – България се топи. Страната хич я няма. Хората – също. Странно. И всички обичат Левски. Откакто е обесен, от тогава…И преди го обичаха, но особено сега!Всички до един!
Надежда? “ Времето е в нас и ние сме във времето. ” Чета: времето – това са младите. Които сега събират подписи за Референдума (а не една от виновните партии). Протестната мрежа и Протеста. Не лъжете така безочливо, другари и ефендим! Протестът е невидимата от вас скръб и мъка на това население. Протестът е жив колкото и политически ГМО-та да изобретявате! Господа тържествуващи: ОСТАВКА! ЛУСТРАЦИЯ! Побързайте, не се ослушвайте!

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.