Даскала, професора и дебелокожите животни

Имах огромна нужда да поговоря с някого по важен въпрос, а не виждах подходящ човек. Всъщност се оглеждах за определена личност. Признавам, че нямам много познати в моментното ми състояние, с които да водя сериозен разговор. Според мене, и в друго положение да бях, ще е трудно да проведа сериозен разговор за важен проблем. Отдавна ми се струва, че в нашата страна нищо сериозно не се върши. Единственото важно е, че животът върви по инерция, както поначало щеше да върви, независимо какво се случва или не. По инерция живеем, повтарям, но и инерцията започнахме постепенно да губим. Най-страшното! Но повече не ми се стоеше безмълвен. Навсякъде протестират, студенти и всякакви други. Контра-протести също има. Те са да затворят устата на недоволните. Реално и контра-протестиращите са недоволни. Дори изглежда по-гладни и уплашени мишки. Сигурно затова се чувствам възбуден от факта, който научих преди няколко минути. Чух го от един хора, които разговаряха.
     Бяха двама на моята възраст. И дори да не бяха напълно в моето положение, вероятно са в почти същото. Това означава зле. Едва ли им е до шеги и измишльотини. Значи говореха сериозно. И по напълно сериозен въпрос. Затова от толкова време се оглеждам за подходящ човек, с когото да го обсъдя. Реално няма с кого друг освен с Професора. С него просим пред Църквата, от двете страни на входа. Всеки има свое място. Аз съм отляво, той е десен на борд. Понякога събирам повече, понякога – той е отгоре. Опитваме се да разберем коя страна на входа е по-печеливша. Дали по-щедри са тези, които вадят стотинки с дясната ръка и от дясната страна в сравнение с другите, които правят същото с лявата ръка, или с дясната, но ги дават на този, който стои от ляво. Не правете политически паралели. Реално не съществуват. Но ако се интересувате резултатът е равен. Тоест един ден той е с повече пари, после два или три дни съм аз, но следват същото толкова дни, в които на Професора повече му върви.
Сега искам да го попитам какво мисли по въпроса за българите. За всички нас значи.  Измирали сме най-бързо и по най-много в Европейския Съюз. Това чух да говорят двамата. Говориха, цъкаха, клатеха глави. И като ги гледах бяха готови да увеличат бройката на запътилите се към онзи свят. Искаше ми се да кажа, не бързайте. Какво ви интересуват някакви европейски статистики. Ние живеем по наши статистики. И дори на пук на всякакви статистик оцеляваме. После си казах, май не съм прав. И наистина не бях. Така го почувствах. Затова усилено се оглеждам за Професора.
Най-накрая го открих на една от страничните пейки. Преди секунда не беше там, сигурен съм. Беше се телепортирал от някъде. Приближих и съобщих известният му, както се оказа, и на него факт. Не знам къде ги научава всички тези работи. Но каквото и да му кажа, той вече го знае. Вероятно затова му казват Професора, а може и наистина да е професор. Не знам, и не ме интересува. Но съм сигурен, че бях с правилния човек. И щяхме да поразмислим по въпроса за  българите, които умират най-често и по най-много в съюзена Европа.
 Даскале, започна той, защото на мене винаги са ми казвали така, не знаеш ли, че сме на първо място и по ракови заболявания. И по сърдечни инфаркти. И по инсулти. И по корупция сме на първо място. Наистина беше така. През годините бяхме заели всички подобни първи места. Не съм сигурен дали е имало състезание. Най-вероятно са ни оставили да се състезаваме със себе си. Кой е луд да се бори за подобно първенство. Но сега не исках да мисля, а само слушах Професора. Нали знаеш каква е основната причина да сме на това положение, Даскале? – попита той. Знам, как да не знам, отговорих автоматично. После вече не бях сигурен. И затова се порправих: Професоре, хем знам защото го живеем така този живот, и дори понякога го умираме, но не се досещам накъде точно биеш. Натам бе Даскале, накъдето и ти говориш. Всичко е заради начина на живот.
Живеем по определено нездравословен, да го наречем,  начин. И след време се разболяваме от съответната болест. Хората се постоянно несигурни, неуверени в силете си, и затова са дори неврастенични. В постоянен стрес са. Освен това ядем боклуци, или не ядем, което понякога е същото. Що се отнасяше до мене, бях във второто положение, още не бях хапвал. Но се търпеше. Освен това обясненията на Професора бяха интересни. Опитвах се да разбера какво е интимната му мисъл. Защото освен логична, той винаги имаше и интимна мисъл. Постепенно идваме до основния момент, продължи Професора. Корупцията!… С каквато и работа да се заемеш винаги зависиш от безброй чиновници. За да ти се придвижи въпроса трябва да шариш. Друг начин няма. Това е, не само ако се опитваш да започнеш бизнес. И за съвсем дребни нужди.
 Тук го прекъснах. Нека не ми говори за бизнес. Знам как се прави бизнес у нас. Нали така загубих парите, останали от родителите на жена ми, и от моите. Искаше ми се да съм независим бизнесмен. Докато накрая разбрах, че у нас независими бизнесмени няма. За няколко години загубих парите, с които можех да изплатя общинското жилище, в което живеехме.  С жената. И затова се разведохме.  Макар да не е напълно вярно. Защото не сме се срещали с благоверната в съда.  И там искат пари. Но оттогава не съм я виждал. А и тя не проявява интерес къде съм и какво правя. Може да е за добро. Ще ме е срам да види как си изкарвам прехваната напоследък.
Професора вдигна показалец да покаже, че е стигнал до интимната си мисъл, и каза с подобаващ тембър: Най-страшното, Даскале, е че сме на първо място по нещастие.  Най-нещастната нация сме!… Представяш ли си?… Срам и позор!… Искам да се отвори Земята и да потъна. От срам, защото не съм виновен. Други са виновните. За тях също трябва да се отвори, ама вече специално земята. Ако е възможно по-широко и веднага. Защото продължат ли да ни управляват, окончателно ще свършим. Какво по-лошо от чувството, че си нещастен. Гадно състояние на душата, Даскале. И няма как да не си нещастен след като виждаш кои са на върха в тази страна. И кои в низината. Кои не се умориха да крадат, и кои се умориха от очакване на по-хубави дни. А щом си на първо място по нещастие следват и другите първи места. И се чудя какви ли дебелокожи животни трябва да са, след като не им пука, че причиняват всичко това на народа. Който е виновен само защото не ги е изритал навреме.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.