Чие е правителството?

Министрите от кабинета Орешарски, а и самият премиер очевидно си търсят работа. И то по възможност добра. Няма друго логично обяснение за играта, която кабинетът, който следващата седмица трябва да си подаде оставката, играе. Напук на БСП, които са мандатоносител и очевиден противник на актуализацията на бюджета, финансовият министър Петър Чобанов обяви, че тя е неизбежна. Защото, ако трябва да се актуализира бюджетът на касата, трябва да се актуализира бюджета. Чобанов, когото Орешарски похвали, че е по-добър от него, не може да не знае, че не е изключително необичайно да се актуализира бюджет в средата на годината, но точно сега е крайно неподходящо. Не за друго, а защото излиза, че този кабинет, подкрепен от БСП и ДПС не може да си прави сметката. А в предизборна ситуация подобно действие прилича на харакири и е сигурен коз в ръцете на ГЕРБ, които няма нужда да мислят тези за това какви отчайващи некадърници са БСП. Опорната точка за БСП направо е поднесена на тепсия и само подкрепя напълно фриволната теза на Борисов, че държавата е фалирала. Последното може и да не е вярно, но звучи добре. Защото при фалирала държава има нужда от спасители, а какъв по-голям спасител от Борисов може да се роди у нас, в какафонията на политическото ни битие?
Някак си неочакван е ходът на Пламен Орешарски, който подкрепи Кристалина Георгиева за мястото на Катрин Аштън. На заседанието на Европейския съвет в Брюксел българският премиер Пламен Орешарски предложи еврокомисар Георгиева за един от най-високите постове в ЕК – върховен представител за външните работи. Георгиева е горещо подкрепена от ГЕРБ и в никакъв случай от БСП. Знае се, че позицията на Сергей Станишев е, че българският еврокомисар трябва да е от левицата и това да е по възможност Кристиян Вигенин. Не че последното е кой знае каква опция, но е някакво предложение на партията, която издигна Орешарски за премиер.
Учудващо единство демонстрираха ГЕРБ и ДПС по още един скандал, който пряко касае джоба на българските данъкоплатци. Двете партии си гласуваха в парламента очевидно несъстоятелни промени в Наказателния кодекс, предложени от БНБ, които по същество трябва да представляват специално законодателство за една банка – КТБ. Те включват затвор за тези, които разпространяват информация за банките, която може да доведе до паника във вложителите. Отделно се договориха да гарантират напълно всички влогове в КТБ. А не, както е в записано в закона и каквато е европейската практика – да се гарантират влоговете до 100 хиляди евро. Общото гласуване на двете партии на промените в НК, които БСП не подкрепи, даде пълни основания да се говори за бъдеща коалиция между Борисов и Местан. Тя изглежда напълно възможна като се има предвид, че ДПС винаги си е гледала интереса. За една година във властта хората на Доган успяха да си върнат контрола върху обществените поръчки, ключовите назначения във властта и да смажат целия този апарат, който да им осигури бъдещо безгрижно съществуване -дали в официална или в неофициална коалиция. Каквато се задава на хоризонта и каквато не изключва нито един уважаващ себе си политолог.
А че ГЕРБ и ДПС могат да управляват заедно и го правят по всички закони на взаимния интерес в това няма никакво съмнение. Да си спомним, че мандатът на ГЕРБ мина в относителен комфорт за партията на Доган. След изборите през 2009 година всички закани за затвор на министри, разправа с медиите на ДПС и пр. изтекоха в кротка забрава. Кратките изстрели между двете партии като арести на някой сгафил кмет, бяха по-скоро за заблуда на електората, който да не задава много въпроси от типа – ами вие защо не си изпълнявате обещанията.
В такава мътна обстановка най-потърпевша е БСП, по която се открили огън всички – и вън, и вътре. Столетницата фактически е без лидер, битките в нея кой да седне на мястото на Станишев текат по всички правила на партийната интрига. Целта е очевидна – на избори да отиде БСП, която не знае кой кум, кой сват и напълно разделена на лагери, от което ще спечели, разбира се, Първанов и неговото АБВ. В което няма нищо лошо.
Е, в такава мътна вода как министрите да не си търсят работа? А който си търси сериозно работа, се съобразява с бъдещите си работодатели. Лошото е, че всичко това е за сметка на средностатистическия българин – все по-беден, все по-необразован и изчезващ.