Прогнозите за финансов крах са силно преувеличени

Предложението за актуализацията на фискалната програма 2013 действително придоби характера на решаващ политически сблъсък преди началото на парламентарната ваканция. От една страна, корекцията на бюджет 2013 не предвижда нищо, което да не се е случвало при предходното правителство на ГЕРБ- нито нарастването на държавния дълг с един милиард лева, нито известното увеличение на социалните разходи представляват драматичен проблем за българската икономика. Прогнозите за финансов крах и тежко дългово бреме за нашите деца, са силно преувеличени. Идеите за разплащане с бизнеса, ускоряване връщането на ДДС, стабилизирането на държавния резерв и рефинансиране на краткосрочния дълг, емитиран от предишното правителство, едва ли могат да бъдат оспорени сами по себе си. Дори повишаването на бюджетния дефицит до 2% от БВП не е заплаха за икономическата стабилност, предвид необходимостта от насърчаване на вътрешното търсене при повишена опасност от нова рецесия.
Независимо от това, преразглеждането на бюджета е свързано с някои странни събития. На първо място, съвсем неотдавна, мисията на МВФ, посетила България излезе с тезата, че България може да мине и без актуализация на бюджета. Прогнозите за неизпълнение на приходите са очевидно предварителни и актуализацията без съмнение би могла да бъде отложена за по-късна дата. Ускоряването на връщането на ДДС, както и разплащанията с фирмите по държавните поръчки, често се интерпретира като желание да бъдат подпомогнати икономически структури, близки до правителството. Същевременно, вземането на заем за увеличаване на фискалния резерв се критикува като скъпа и ненужна операция. Тук не споменаваме странната идея на ГЕРБ за още по-големи социални разходи при паралелна критика на увеличаването на бюджетния дефицит и държавния дълг.
Очевидно, проблемът с бюджета е в интерпретацията на фактите, а не в самите факти като такива. Ако не доверявате на някого, логично е да допускате и най-лошите неща за него. Точно в това е и проблемът на правителството- значителна част от българското общество изпитва недоверие към неговите действия.
Провеждането на всякаква политика, била тя дясна или лява и особено вземането на пари на заем, и то от международните пазари, както предвижда правителството, изисква доверие. На финансовите пазари липсата на доверие означава високи лихви и ограничен кредит.
При това доверието включва не само общественото мнение, но и наличието на действащ парламент и устойчиво управляващо мнозинство, доверие между парламент, правителство и президентство, ефективни механизми за тристранно сътрудничество, доверие на деловите среди и профсъюзите, подкепа на ЕК и международните финансови институции и най-сетне доверие на финансовите пазари, за което вече споменахме.
 

Самото изброяване на тези необходими за провеждането на устойчива финансова политика предпоставки показва, че имаме сериозен проблем- нито едно от тези задължителни изисквания не е изпълнено. Липсват основите, върху които да поставим актуализицията на бюджета. От друга страна обаче, самата актуализация вероятно е необходима в една или друга степен.
В този ред на мисли е очевидно, че провеждането на нов тип фискална политика, а именно това е заявката на коалицията БСП-ДПС при разискавнията за актуализацията на бюджета в парламента на първо четене, предполага някакъв минимум обществено доверие. Това доверие, при сегашната политическа обстановка, може да се реализира единствено чрез компромиси между управляващите и протестиращите.
Основният компромис, който следва да направят силите, контролиращи изпълнителната и законодателната власт, е фиксирането на точна и приемлива дата за предсрочни парламетарни избори. След това правителството следва да обяви конкретните задачи, които се ангажира да реши в предизборния период. При това положение актуализацията на бюджет 2013 и новият бюджет за 2014, който правителството така или иначе трябва да подготви, ще бъдат просто финансовата рамка на прокламирането политика. При такъв подход може да се очаква намаляване на социалното напрежение и повишаване на доверието, което би позволило успешното приемане и реализиране на фискалните програми за тази и следващата година. Това, между другото, би подобрило позициите на управляващите на следващите парламентарни избори.
От друга страна, силовото налагане на бюджетната актуализация, без политически компромис, може да породи сериозни рискове за публичните финанси на страната. Следователно, актуализацията е преди всичко политически, а не чисто икономически въпрос.
 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.