Абстиненция

Щяла съм да дам лош пример на детето, като не гласувам ми вика една приятелка. Апатична гражданка щяла стане. Кисел аутист, който да чака другите да му изрият оборите. Не съм съгласна, госпожи и господа демократи с добросъвестно волеизявление по сигнал, в резултат на пропаганда и то от бруталните. Не ми се мре като куче на Павлов. Това е! Аз не харесвам демокрацията като режим на управление и не виждам нищо прогресивно в система, която ще завърши неизбежно с диктатура /справка Платон/в много случаи още преди да е разцъфнала в пълната си непригодност към човешката природа. Ако се сещате за паразитиращата фраза на Чърчил, че нищо по добро не е измислено, много моля да си направите труда да проверите при какви обстоятелства и в какъв контекст е произнесена. Но не това е поводът да застана под неизбежното наплювателство на блюстителите на демократични ценности. Защо няма да гласувам? Просто е. Защото не ми се върти като морско свинче във въртележка. Няма смисъл. Все едно и също, и даже по лошо защото му свикнахме. Това точно не ми харесва. Като отида в магазина и си купя не хубави, розови, напращели домати а някакво ГМО, изгнили или разплути, в буркан или зелени, фрашкани с пестициди, се ядосвам. Яд ме е че не съм се врътнала с празна торба и бегом марш обратно, като не съм напълнила гушата на тарговската верига или на тариката зарзаватчия. Какво става като реша да употребя сплутите или кухи отвътре домати. Ще сдробя някаква салата и ще ми се догади в най добрия случай. Ако сготвя с компромисния гнилоч , манджата ще иде в тоалетната и язък за усилието. Е, можеше ще си кажа да замеря зарзаватчията ама най много да отнеса боя. Та схващате ли защо няма да си упражня конституционно гарантираното право. Аз в тоя ред на мисли и за други права се сещам че имам, но кой знае защо за тях никой не ме подсеща. Не съм чула и някой да раздава банкноти за да си ги упражняваме тия ми ти права нито на нас средно интелигентните нито на малцинствата. Докато чукам по клавиатурата основанията и съображенията си за принудителното въздържание, което си налагам по телевизията минават предизборните клипове на две партии уж диаметрално противоположни в политическия спектър. Звучат еднакво. Уверяват ме че свободата била в ръцете ми и била вътрешно понятие. Толкова са се удервишили, че вече ме съветват да диря просветлението вътре в себе си защото правата и свободите ми били защитени, гарантирани и факт от години, така че нямало какво повече да търся другаде и да искам от политиците щом не пускам просветлението първо в себе си а после и в изборната урна. Философи –мистици! То уединението им в сараи и евро институции до това водят. Логично е! Само че аз не искам да им ям вносния зарзават повече. Искам си селската здрава логика и пращящите от слънце и аромат родни домати. Реших да развивам патриотично потребителство, първо като купувам българско когато мога да го намеря и ето сега, като не дарявам доверие на мъпети. Искам политици които познават, осмислили са и са в състояние да ми разкажат поуките от световния опит на човечеството така че да им поверя не само личното си доверие, но и онова на малкото, което утре ще пусна ръката ми за да пусне с нея бюлетина за такъв именно лидер. Нали за договор все говорим. Договорите в наши дни скрепват стоково-парични отношения. Та за да си купя стоката им трябва да я припозная като вкусна, полезна, здравословна и произведена от тях самите не с надута от прекупвачите на демокрация стойност. Иначе, както казва един светъл учител визирайки злото: не познавай, не пожелавай и не купувай стоката му. И няма голямо и малко зло. Защото малкото зло бързо расте с помощта на европейските пари и корупционните техники за избуяване на партийна и властова мощ. Знаете го нали? Има и още нещо. Защо нямам угризения че нанасям щети от гледнна точка на формирането на детето като бъдещ добросъвестен гражданин на света. Нямам защото е много важно и първостепенно да научиш подрастващия , че компромис със съвеста, вкуса и идеалите не се прави. Важно е да знаят че избор се прави само с горещо сърце и хладен ум. Не на последно място да предпочетат изолацията от страна на тълпата заслепена от шаренията и шума за да чуят вътрешния си глас. И да го следват. Пак ще подсетя за онзи пример на загубената в гората група екскурзианти, които не питат за пътя хижаря или планинския спасител а гласуват помежду си кой път да хванат. Не ми е интересно да съм изгубена и предпочитам да спра на място. Преди водех дъщеря си винаги с мен, когато влизах в тъмната стаичка, като преди това и обяснявах защо избирам чичкото или леличката, хората от плаката или знака от билборда. Времето на кредита изтече. Прехвърлих вересиите в графа несъбираеми, и минавам на икономичен режим. Държавата я няма. Не се появи нито когато се наложи да вляза в болница, нито после когато имах нужда от грижите и. Няма я,когато искам и настоявам детето ми да расте и да бъде обучавано от умни и духовни хора. Няма я да му осигури поне един час смисъл по телевизията седмично. Разбрахте ли ме? Ако не сте, моля се Вие да сте прави.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.