Тука има, тука нема

Точно така, това е онази хазартна игра, която можете да срещнете по улиците на големите градове във всички страни по света. Ню Йорк, Париж, Берлин, Лондон или София – някой ловък измамник така върти чашките, под които се крие топчето, че колкото и да внимавате в картинката, винаги ще ви преметне. Всъщност това изобщо не е игра в класическия смисъл на думата, а чиста проба мошеничество, защото манипулацията и зрителната измама са в основата на всичко.
Последните няколко месеца политическата ситуация у нас е като една голяма хазартна измама, от типа на „тука има, тука нема“. В ролята на ловките мошеници са политиците, залогът е бъдещето на страната, а балъците, които губят, разбира се, сме всички ние. А ако шикалкавенето и дребните шашми на т.нар. „политически елит“ са политика – здраве му кажи.
Първо Сергей Станишев заяви, че няма да става евродепутат. После каза, че отива в Брюксел. Ама за малко. После май се самопредложил за премиер, а накрая поиска оставката на кабинета „Орешарски“ сега, на минутата, и избори през юли. За последно според Станишев май стана ясно, че кабинетът не трябва да бърза с оставката.
Бойко Борисов, Реформаторите и подопечните им протестъри от виртуалното пространство искаха оставка и незабавни избори през цялото минало лято. Искаха оставка и незабавни избори и през цялата зима, и през цялата пролет – оставка и избори, тук и сега! А когато Сергей Станишев им ги поднесе и двете на тепсия, Борисов, Реформаторите и протестиращите клакьори се намръщиха – не било чак толкова добре да има незабавни избори. Юли и август всички са на море, септември слагат зимнина, а пък през октомври берат кукуруз. Е хайде, драги мои, изберете я тази сакрална предсрочна дата най-накрая, само гледайте да не е на Никулден, Димитровден, Байрам или на Студентския празник. Да е след октомври и преди ноември и ловът за едър дивеч да е закрит, защото и ловджиите трябва да гласуват, а не да бродят като хайдуци из горите.
Абсолютната измама „тука има, тука нема“ наблюдаваме и по друга щекотлива политическа тема – референдумът за задължителното гласуване. Първо от ГЕРБ събраха подписката за този референдум с 5790 подписа в минута, а от БСП яростно му се възпротивиха. Всички помним как червената фурия Мая Манолова обясняваше, че не може едно право (като правото да гласуваш) да се вменява като задължение. Червените бутнаха подписката за референдума някъде в дълбоките чекмеджета на Народното събрание, докато самият им лидер Сергей Станишев сам не поиска задължително гласуване. И така до четвъртък, 12 юни, когато настъпи моментът задължителното гласуване да се обсъди в пленарна зала. И сигурно щеше да се обсъди, ако не бяха депутатите от ГЕРБ, които саботираха кворума и така бламираха собствената си си идея за референдум. Уж искат задължително гласуване, ама не съвсем.
Тази шизофренна обстановка всъщност си има логично обяснение. Това е „тука има, тука нема“ – уж хазартна игра, а всъщност зрителна измама, която ловките мошеници, които са окупирали политическите ни върхове, разиграват за всички нас. Наричат ни „негово величество избирателя“, но и това е измама. Някой вярва ли на дребните машинатори, които лъжат директно на тротоара? Лошото е, че те никога не губят, такива са правилата на „играта“. Губим само ние.